Хепатит B се причинява от хепатотропния вирус HBV (hepatitis B virus) и е широко разпространен в целия свят като в някои страни като Виетнам е засегнато до 30% от населението. В около 4-5% от възрастните острият хепатит B хронифицира; при децата този процент е много висок (около 90%) и около 20-30% при застаряващи хора.

 

Трансмисията на вируса на хепатит B е основно по кръвен и полов път – при ползване на общи спринцовки и игли при наркомани, нестерилност и грешки в медицинската и дентална практика (кръвопреливания, операции, дентални манипулации и др.), непротектиран секс и др. Предаването на вируса става и вертикално от майка на плода. Освен всичко, често се забравя, че вирусът може да се предава и по битов път – висока концентрация на вирусни частици може да има в слюнката и потта у болните. През последните години се наблюдава намаляване честотата на инфекция с хепатит B, поради въвеждането на задължителна ваксинация след раждане с повърхностен антиген.


 

Симптоматиката при острата фаза на хепатит B може да включва иктер, болка в десния хипохондриум или епигастрално, отпадналост и уморяемост и др. Хроничният хепатит B може да бъде изключително безсимптомен като може да се наблюдава само отпадналост и умореямост, загуба на тегло и апетит. При по-тежка чернодробна увреда се наблюдава още сомнолентност, продължителен сън, трудно концентриране и ориентация и др.

В немалка част от случаите хепатит B остава безсимптомно заболяване, което може да се диагностицира едва при прогресиране до цироза или хепатоцелуларен карцином. Друга изява на хепатит B може да бъде с неговите екстрахепатални усложнения – мембранозен, мембранопролиферативен или IgA гломерулонефрит, полиартеритис нодоза, интерстициален нефрит и др.

 

Лабораторните изследвания показват повишение на хепаталните трансаминази ASAT и ALAT няколко пъти, при ГГТ и алкална фосфатаза също може да има леко повишение, както и в билирубина, тромбоцитопения, понижен албумин и др. При наличие на повишени трансаминази се преминава към изследване на антитела и антигени за хепатит B.

 

Сложни и голям брой са хепатит B маркерите в кръвта, които показват за наличие на заболяването, имунитет, дали заболяването е остро или хронично, и, ако е хронично дали е в активна или латентна фаза. HBsAg е повърхностен вирусен антиген, който се установява при заразени с хепатит B лица; антитялото към този антиген – anti-HBsAg се установява при ваксинирани лица и при преболедуване, това е имунен маркер. Особено важно е при медицински лица, студенти по медицина и близки роднини на хепатитно болни, този маркер да се проследява и периодично лицата да бъдат реваксинирани. AntiHBcor total антителата показват наличието на минала или настояща инфекция с хепатит B. Те от своя страна се разделят на два класа – IgM и IgG. Първите се позитивират при налична остра инфекция, а вторите при хронифициране на инфекцията. HbeAg е показател за размножаване на вируса в  голяма степен, а антитялото anti-HbeAg  се появява след изчезването на антигена. Директното PCR изследване за установяване на вирусна ДНК (HBV DNA) показва наличието на вируса в телесни течности, както и броя на копията в единица обем кръв.

 

Познати са за момента 10 вариации на вируса (A-J) с различно географско разпространение и тежест на протичане и усложнения. В България е по-застъпена C вариацията на хепатит B, която е с по-тежка клиника, по-трудно поддаващ се на лечение и с по-често прогресиране до цироза и хепатоцелуларен карцином (ХЦК).

 

Индикации за лечението на хепатит B инфекция са: давност от поне 6 месеца, повишение на чернодробните трансаминази два пъти, над 10 000 копия вирусен товар, хистологични белези на възпаление и фиброза.

 

Лечението на хроничния вирусен хепатит B е с интерферон и нуклеозидни аналози. Лечението с пегилиран интерферон алфа продължава 48 седмици. Прилагат се и нуклеозидни аналози – Entecavir, Tenofovir и много др. Лечението с вторите е продължително, ефектът кратък, развива се естествена резистентност и др. За съжаление, лечението на хроничния хепатит B остава ограничено. Основната цел е предотвратяване или забавяне прогресиране заболяването до чернодробна цироза или хепатоцелуларен карцином. Вторият може да се развие и без наличието на цироза.

 

За предотвратяване усложненията от хроничните хепатити е изключително важен ежегодният скрининг – профилактичното скринингово изследване на чернодробните трансаминази АСАТ и АЛАТ или чрез бързи тестове, които се правят в центровете по сексуално здраве (т.нар. чекпойнт) целогодишно и напълно безплатно.