Други синоними, с които може да се срещне хроничният гноен отит на средното ухо са епитимпанит  и холестеатом. Самият процес представлява един вид разрушаване на костта и промяна в структурата на покриващата го обвивка. Заради процесите на разрушаване на костта, този отит е наричан още и малигнен – злокачествен, заради последващите усложнения.
 
Всичко това е следствие на чести възпаления на средното ухо, след които настъпва постепенно деструкция на тъканите и съответно нарушение в тяхната функция. Погледнато като симптоми това са промяна в провеждането на импулси по нервите и съответно намаляване на слуха. Също увреждане на кръвоносните съдове, които доставят хранителни вещества и кислород до тъканите в средното ухо.
 

Как изглежда клинично заболяването?

Най-често има изстичане на секрет от външния слухов проход. Нарича се още оторея. Може да изстича постоянно, но може и през определен период от време. Тоест има възможност за пълно спиране на секрецията и временно затихване на процеса. От значение е, че винаги този секрет е с неприятна гнилостна миризма и е гноен, а не с бистър цвят. 
 
Когато има прогресиране на възпалителния процес може да има и повишаване на температурата и болки в ухото. Тогава малките деца стават неспокойни, започват да плачат и се опитват да пипат ухото, което е симптом , че има болка.
 
Възрастните усещат, че слухът им започва да намалява, понякога могат да се появят и световъртежи, а при засягане от възпалителния процес на лицевия нерв може да има и изтръпване от съответната страна в областта на лицето. При малките деца родителите започват да забелязват как е нужно да увеличават повече телевизора или да повишават гласа си, за да реагира детето при повикване.
 
Ако процесът премине към други вътречерепни структури е възможно да се усеща натиск в областта на главата, който продължава в областта на слепоочието.
 

Какво причинява този задълбочаващ се възпалителен процес?

Причината не е една, а са няколко. Една от тях  е нарушението на въздуха, който прониква и неговото дрениране, тоест вентилацията на средното ухо. Ако е нарушено налягането във вътрешността на ухото, то тъпанчевата мембрана може да хлътне към кухината. Така хлътналата тъкан се включва във възпалителния процес и също се подлага на деструкция.
 
Възможно е този процес да протече по подобен начин след травма, като например мощни експлозии. Тогава отделни части от разкъсаната тъпанчева мембрана полепват по входа на средното ухо и прорастват, заедно с клетките по него.
 

Какви са изследванията, с които да се докаже заболяването?


На първо място това е рентгенографията. Нарича се още снимка по Шулер. Друг метод това е компютърната томография, с която още по-добре се виждат промените във вътршното ухо и тяхната деструкция, ако е налице.
 
Изследването на слуха чрез аудиограма може да ни покаже до каква степен е увреден той. Ако процесът засегне и вътрешното ухо има възможност за намаляване на слуха до оглушаване и евентуално – парализа на лицевия нерв.
 
NEWS_MORE_BOX
Добре е да бъдат направени и проби за вестибуларния апарат, защото може да бъде засегнат също.
 

С какво може да се сбърка диагнозата на хроничния гноен отит?

При прорастване на разкъсана тъпанчева мембрана може да оприличава форми на туберкулозата и на карцином. 
 

Каква терапия е нужна при това заболяване?

Първо се започва с антибиотици и промивки. Изписват се също и кортикостероиди. При усложнение на процеса е нужна и хирургична намеса, която има за цел да премахне възпалените структури, както и по възможност да възстанови проводната верига на ухото. Често само консервативната терапия не е достатъчна и основното лечение е оперативното отстраняване на холестеатома.