Хепатитът представлява най-общо казано възпаление на черния дроб. Когато то е продължително (повече от 6 месеца) настъпват трайни изменения в структурата на органа и заболяването се нарича хроничен хепатит. Това е състояние с ранообразна палитра от изменения в чернодробните клетки - инфекция, уплътняване и дори загиване на тъкани. Ако не бъде спрян, процесът обикновено прогресира до чернодробна цироза.

 

Много често, когато се говори за хепатит, веднага се правят асоциации с вирусния В и С хепатит, които безспорно са едни от най-честите причини за чернодробна увреда. Алкохолът също е честа причина за увреда. Мисли се още за лекарствено увреждане и токсичен хепатит. Когато обаче тестовете за всичко това са отрицателни, проблемът с поставянето на правилната диагноза става наистина голям.


 

Съществуват и още няколко чернодробни заболявания, за които не се мисли веднага, а се срещат не толкова рядко. Едно от тях е хроничният автоимунен хепатит. При него агресивни бели кръвни телца „нападат“ неконтролируемо собствените чернодробни клетки и ги увреждат. Днес автоимунният хепатит се разглежда като възможна проява на системно заболяване, имащо и чернодробно засягане.

 

 

Какво се случва в тъканите при болестта?

 

Характерно за този вид хроничен хепатит е, че се развива сравнително бързо. Наред с острото и активно възпаление се откриват крайно тежки хронични изменения. Това води до интензивна прогресия и чернодробна цироза за период от 3 до 5 години. Тъканните увреди се доказват най-сиурно чрез провеждане на чернодробна биопсия. Интересно при автоимунния хепатит е съчетаването му с други имунни увреждания и извън черния дроб (екстрахепатално).

 

Кой е застрашен от автоимунен  хепатит?

 

Най-често се установява при млади жени във възрастта между 20 и 40 години. Това е активната възраст, в която вероятно въздействие оказват по-активният метаболизъм. Обсъжда се и влиянието на половите хормони при тези болни. Все още обаче не е доказана точната причина за болестта. Установени са генетични фактори, които улесняват нейното възникване (свързани по HLA A1, B8, DR3 или DR4 системата). Откриват се и някои автоантитела при изследване на кръвни проби.

 

Кои оплаквания насочват към това заболяване?

 

Безапетитие, отслабване на килограми и обща слабост, които винаги трябва да алармират за някакво болестно състояние, се откриват и тук. Болните съобщават за тежест или болки в дясно подребрие, където всъщност се намира черният дроб. Може да има потъмняване на урината, сърбеж и дори пожълтяване на кожата в лека степен (иктер) поради задъжка на жлъчни соли. Тези оплаквания нерядко се съчетват с болки в ставите. Състоянието може да се комбинира и с други автоимунни болести.

 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какви следва след поставяне на диагнозата?

 

Лечението изисква потискане на имунната система. За целта се използват имуносупресори. Комбинациите са различни, но обикновено вклюват кортикостероиди и цитостатици. След първоначалното интензивно ежедневно лечение в сравнително високи дози, следва продължителна поддържаща терапия. След достигане на ремисия (липса на активност), тя изисква стабилизиране и затвърждаване за около поне две години. Нерядко пълното излизане от кортикостероидно лечение е невъзможно.

 

Рискът от рецидив на болестта (възобновяване на активността) е висок при това заболяване. Друга лоша характеристика е възможната прогресия към цироза въпреки провежданото лечение. Надежда дават обаче многото нови лекарствени средства, които тепърва навлизат на медицинския пазар и качествено, селективно потискат имунната система. Трансплантацията при автоимунния хепатит също дава добри резултати.