Първа част на материала

 


Към кои вещества най-често се развива хранителна непоносимост
Най-разпространените хранителни непоносимости са към хистамин, фруктоза и лактоза.


Освен липсата на ензим към вещество в основен хранителен продукт, какъвто е примерът при непоносимост към лактоза, съдържаща се в млякото, често хранителният интолеранс се дължи на дразнене от химически съставки, добавени към храна, които придават цвят, вкус, както и защита срещу развитието на бактерии. Тези съставки включват различни оцветители, мононатриев глутамат, овкусители.


Сулфитите, също са източник на хранителна непоносимост при някои хора. Те могат да се срещнат в червените вина. Обикновено се добавят, за да се предотврати развитието на мухъл.


Салицилатите се съдържат естествено в много плодове, зеленчуци, ядки, кафе, сокове, бира и вино. Аспиринът, например, също съдържа салицилат. Храните, съдържащи веществото, могат да предизвика алергични симптоми при пациенти, които са чувствителни към аспирин. Разбира се, всяка храна, консумирана в големи количества, може да предизвика стомашно-чревни симптоми като реакция на непоносимост.


Хистаминът...
Един се приема за основен медиатор на алергични реакции. Счита се за вещество-посредник, имащо ключова роля в реакциите на имунната система, т.е. в защитата на организма от чужди елементи.

Хистаминът е мощен химикал, който може да повлияе на дихателната система, стомашно-чревния тракт, кожата или сърдечно-съдовата система.

При образуването на хистамин в организма, като алергична реакция срещу продукт, се появяват симптомите на хранителна алергия. В зависимост от това в кои области на тялото се отделя хистамин - в ушите, носа и гърлото, се наблюдават съответните симптоми  - сърбеж в носа и устата, затруднено дишане или преглъщане. Ако се отделя хистамин в кожата, може да се развие копривна треска или обрив. Стомашни болки, спазми или диария могат да се появят, ако съставката се отделя в стомашно-чревния тракт. При много хора се наблюдава и комбинация от тези групи симптоми.


Хистаминът се съдържа, както в човешкия, така и в почти всички растителни и животински организми, включително присъства и като естествена съставка на почти всички хранителни продукти.


Приемът му с храната от здрави хора е абсолютно безопасен, тъй като се разгражда от намиращия се в червата ензим диаминооксидаза. Липсата на този ензим обаче определя хранителната непоносимост към него.


Как се поставя диагноза?
При алергия
Има няколко начина за установяване на алергия. Първият вариант - на кожата на ръката се драскат резки, върху които се накапва разтвор, съдържащ определен алерген. Реакцията, т.е. зачервяването, показва наличието на алергия към конкретния продукт.

Вторият начин се състои в залепване на пластири с алергени върху кожата за определено време. След свалянето им, по реакцията на кожата на съответното място, може да се определи наличието на алергия. При положителен резултат се получава зачервяване, отичане, подуване, обрив в различна степен.

Третият вид тест за алергия е кръвният.

При всички тези изследвания има вероятност да се получат фалшиво позитивни или негативни резултати.

Лекарите обикновено назначават диетичен режим, при който се избягват хранителните продукти, към които има съмнение за алергия. Впоследствие всеки продукт се въвежда в менюто при внимателен контрол. По проявите на организма се потвърждава или отхвърля алергията към него.


При хранителна непоносимост

При хранителните непоносимости класическите алергологични тестове са негативни. Като цяло, диагностицирането на това състояние все още е неясно и сложно за по-голямата част от лекарите.


Според специалистите, поради сходни симптоми с хранителната алергия, често на пациента се поставя грешна диагноза. Например, при неясни оплаквания от страна на стомашно-чревния тракт, нерядко на пациентите се поставя диагноза „Синдром на раздразненото черво“. Често като причина за оплакванията се допускат и психични отклонения...


Лечение
Все още не съществуват лекарства, които да лекуват хранителните алергии. Терапията е симптоматична. Съществена част при терапията е избягване на продуктите, които водят до алергична реакция. Хората, засегнати от състоянието, трябва да обръщат особено внимание на съдържанието на опаковката на храната. Например, при алергия към белтъка на кравето мляко е важно продуктът да е не само безмлечен, но и да не съдържа казеин или суроватка. При установена алергия към яйца, вниманието трябва да бъде насочено и към наличието на яйчни продукти като яйчен прах, меланж и др.

Лечението на хранителна непоносимост се осъществява на базата на избягване или намаляване на приема на съответните храни и лечение на симптомите, когато те възникнат. На фармацевтични пазар могат да се намерят фармацевтични средства, които могат да предотвратят или облекчат реакциите на хранителна непоносимост, като улесняват по естествен път преработката на постъпващото от храната, предизвикващо негативна реакция, вещество в храносмилателния тракт.