Поставянето на точна диагноза при хранителна алергия изисква много подробно изследване на анамнезата на пациента. С развитието на генетиката се позволява идентификацията и възпроизвеждането на точния хранителен алерген и дава надежди за лечение с конкретна десенсибилизация. Ако се касае за леки реакции към определена храна, от пациента не се изисква стриктно нейното избягване, а по-скоро той да страни от нея, ако се намира на изолирани места без медицинска помощ, както и преди и след физическо усилие. Ако обаче става въпрос за тежка анафилактична реакция, то пациентът трябва на всяка цена да избягва този алерген.


Честотата на хранителните алергии се изчислява на 0,8 – 2,4 % сред възрастната популация и до 8 % у децата. Тежестта на самите реакции е нарастваща в хода на последните години, вероятно като резултат в промени в хранителните навици на населението – все повече и разнообразни храни са на трапезата като например екзотични плодове.


Разграничаваме 3 основни типа хранителна алергия:



•    Тип 1 – това са алергии, свързани със сенсибилизация на ниво храносмилателен тракт, възникващи преди имунната система и оралният толеранс да са завършили своя процес по узряване (касае се за деца под 3 годишна възраст с атопична наклонност). Хранителните протеини, които предизвикват алергия, са относително устойчиви на храносмилане и често са термостабилни – т.е. термичната обработка не ги дезактивира. Най-честите такива алергени, към които алергията изчезва спонтанно към ученическа възраст са краве мляко, яйца и пшеница. За сметка на това протеини, при които алергията продължава дълги години или доживотно, са тези на соята, рибата, фъстъците.


•    Тип 2 – тук става въпрос за кръстосан орален синдром. Касае се за пациенти, които проявяват алергични реакции към храни, чиито протеини показват високо сходство с въздушни алергени, към които всъщност пациентите са специфично алергични. Така например между 50 и 93 % от пациентите с алергия към полените на брезата (риноконюнктивит и астма) могат да развият IgE-медиирана хранителна алергия към храни като ябълка, круша, череша, нектарина, кайсия, слива, лешници, орехи, бадеми и др.


•    Тип 3 – това са алергиите, свързани със сенсибилизация на ниво стомашно-чревен тракт след като вече е придобит орален толеранс. Този тип реакция е по-рядка, но може да настъпи дори в напреднала възраст, както и при хора без атопична наклонност. Обикновено става въпрос за някакъв хранителен протеин, който е резистентен на храносмилането.

 
Хранителна алергия или кръстосан орален синдром?

Един пациент с алергия към полени е с риск от порядъка на 55 % да е или да развие алергия към един или няколко плода и зеленчука. Също така ако човек е алергичен например към праскова, рискът да развие алергия и към други плодове в същото семейство (розацее) отново е около 55 %.

 
Идентифицирането на алергените под рекомбинантна форма позволи едно по-добро разбиране на молекулните основи на състоянието и по-добро търсене на кръстосаните алергени.


Степента на стабилност на протеините определя и алергичните прояви към тях. Тези, които са силно лабилни и се дезактивират под влияние на температурата или храносмилането водят единствено до оплаквания в областта на устната кухина и гърлото (усещания за сърбеж и боцкане, но понякога и ангиоедем на устните и лигавиците). По-стабилните алергени могат да дадат и системни алергични реакции (те биха могли да включват обриви, задух, падане на кръвното налягане и др.). Някои от най-честите съотнасяния на поленова алергия и такъв кръстосан орален синдром със стабилни хранителни протеини са бреза/лешници, пелин/целина, моркови и билки, латекс/екзотични плодове.


Изследванията са показали, че изключително ниски количества от хранителен алерген също са потенциално виновни за отключване на анафилактична реакция (става въпрос за 0,0002 г печен фъстък например). 


При всички положения при физическо усилие тези алергични реакции могат да се усилят.


Лечение

Най-общо казано то се състои в избягване на конкретната храна. Опити за обратното въвеждане на хранителния продукт в диетата във вида на специфична имунотерапия са изключително редки поради силно високия риск от тежка анафилактична реакция, както и това, че впоследствие въпросната храна трябва да се консумира ежедневно, за дълго време, за да се подсигури поддържането на толеранса.


Когато се касае за избягването на храната, към която пациентът е алергичен, трябва да се има предвид и цялата хранителна група; например при алергия към дадена риба, рискът за алергия към друг вид риба е от порядъка на 50 % - т.е. е разумно да се избягват всички риби.


При случаи на анафилактични реакции, както и при алергия към термостабилни алергени, е редно пациентът да разполага в себе си с медикаменти за първа помощ – адреналин, преднизолон и антихистамин.

 

Библиография:
Beyer K,Teuber S.The mechanism of food allergy : What do we know today ? Curr Opin Allergy Clin Immunol 2004;
Vieths S, Scheurer S, Ballmer-Weber B. Current understanding of cross-reactivity of food allergens and pollen.Ann NY Acad Sci 2002;
Helbling A, et al. Fish allergy : Is cross-reactivity among fish species relevant? Double-blind placebo controlled food challenge studies of fish allergic adults. Ann Allergy Asthma Immunol 1999.