В ендокринната система на човека с възрастта настъпват комплексни промени. На първо място стареенето е свързано с намаляване на нивото на растежния (соматотропен) хормон, който се отделя от хипофизата. От особено значение е спадането на нивото на половите хормони – естрогени при жените и тестостерон при мъжете. Картината на замесените в процесите на стареене хормони се допълва с намаляване нивото на андрогените (дехидроепиандростендион и неговата фосфатна форма), които се произвеждат в надбъбречната кора.
Нивото на растежния хормон започва да намалява от възраст 30-40г. като това става постепенно и бавно през годините. Понастоящем в много страни растежният хормон се използва като антиейджинг препарат, като обаче ползите и вредите от неговата употреба не са достатъчно изяснени. През последните години излязоха множество проучвания по този въпрос, които разочароваха очакващите добри новини за средство против стареене в лицето на растежния хормон. Наистина, нивото на общия холестерол намалява значително, когато се взема растежен хормон от възрастни, но в същото време се наблюдава увеличаване на кръвното налягане и кръвната захар с по-голяма склонност към развитие на захарен диабет и нарушен глюкозен толеранс. Не е изключена все още възможността за увеличаване на риска за развитие на туморни заболявания. Често се наблюдава задръжка на течности, поява на отоци, дифузни ставни болки и гинекомастия (увеличаване на гърдите при мъже). С други думи, според знанията ни до този момент, нямаме основание да препоръчаме растежния хормон като хормонален антиейджинг препарат.
Мъжкият полов хормон – тестостерон – се произвежда основно в тестисите. Неговото количество в кръвта започва да спада постепенно от 40г. възраст. Характерно за възрастните мъже е отпадането на типичната за млади мъже циркадна (денонощна) ритмика в секрецията на тестостерона. Трябва да се спомене, че за разлика от менопаузата при жените, хормоналните промени при мъжете, настъпващи с възрастта, остават дълго време слабо проучени. Поради това СЗО през 2000г. посвети значителна част от усилията си на тази тема. Напоследък започва да се говори повече по въпросите на т.н.klimakteriumvirile или мъжки климактериум. Епидемиологични изследвания в Европа показват, че всеки трети мъж на възраст над 55 години е засегнат от него. Оплакванията са неспецифични и рядко биха довели до посещение при лекар. Касае се за пръснати вегетативни оплаквания, нарушена концентрационна способност, отслабена памет, чувство за отпадналост, намалена мускулна сила, повишена раздразнителност, намалена издръжливост на натоварване, дифузни мускулни и ставни оплаквания, изпотяване (особено нощем), понякога безсъние, намалено либидо и потентност, отпадане на сутрешната ерекция. Наблюдават се и поведенчески промени, като намаляване на желанието за работа и за предприемане на начинания от различно естество, зачестяват депресивните настроения.
Тогава, когато са налице споменатите по-горе субективни оплаквания и се доказва значително спадане на нивото на тестостерона под долната граница на нормата, се прилага заместително лечение. Приложението на тестостерон сред възрастните мъже повишава общото здравно себеусещане, подобрява мускулната сила и тонус на тялото, засилва хемопоезата, подобрява психичното здраве, либидото и потентността, придава младежка свежест на кожата и особено важно – увеличава минералната плътност на костите като предпазва от развитие на остеопороза. Особено добре се повлияват от терапията мъже, които имат не само понижено ниво на тестостерон, но и едновременно с това повишено ниво на гонадотропните хормони (LH, FSH).
Изключително важно е да не се практикува самолечение! Нивото на тестостерона в кръвта се вдига само до долна граница на нормата, а не се цели да се получат при 60 годишни мъже стойности, които са характерни за 20 годишни. Трябва задължително да се съобрази и наличието на съответни противопоказания за лечение с тестостерон, каквито са съмнението за рак на простата, рак на гърдата, полиглобулия (увеличен брой червени кръвни клетки), чернодробни заболявания и др. При приложението на тестостерон е необходимо да се контролират периодично както нивото на този хормон в кръвта, така и нивото на PSA (простата-специфичен антиген), чернодробните параметри (трансаминази), липиден профил и кръвна картина (хемоглобин, хематокрит и еритроцити).
Препоръките за хормонално-заместително лечение при мъжете в различните страни се намират в известно противоречие по-между си. След приключването на проучването Women´sHealthInitiative (разгледано по-долу) през 2002 г. се повдига все по-често въпросът за дългосрочния ефект на тестостерона върху продължителността на живота и евентуалното увеличаване на сърдечно-съдовата заболеваемост, както това бе намерено при хормонално-заместителното лечение при жени. Така че в момента, в страни като Германия, където до 2003 г. сравнително щедро се субституираше с тестостерон, се очакват сериозни проспективни проучвания, които да докажат категорично липсата на подобни рискове.
Характерно при пациентите с метаболитен синдром е наличието на по-ниско ниво тестостерон в сравнение с техните връстници. С други думи при мъже със затлъстяване, диабет, хипертония и хиперлипидемия, се наблюдава едно преждевременно “остаряване” в сексуален аспект. Хормонално-заместителното лечение в тези случаи подобрява мускулната маса, намалява мастното съдържание в тялото, намалява инсулиновата резистентност и така повлиява благоприятно кръвната захар, липидите и в резултат намалява сърдечно-съдовия риск. За разлика от много други параметри, при нивото на тестостерона не се наблюдава линейна зависимост, както е при систолното кръвно налягане например, където колкото е по-високо, толкова сърдечно-съдовият риск е по-голям. Нивото на тестостерон е атерогенен рисков фактор както при ниски стойности (под долната граница на нормата), така и при високи стойности (над горната граница на нормата). Ето защо е опасно безкритично повишаване на нивото на тестостерона под формата на самолечение.
Женски полови хормони и стареене
Това, с което менопаузата причинява най-сериозни здравословни проблеми е отключването на генетично кодирани сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания. С други думи, след менопауза отпада защитната функция на женските полови хормони, с което при фамилно предразположените индивиди се намалява чувствителността на тъканите към инсулин, стига се до увеличаване на телесното тегло и увеличаване на кръвната захар, до атерогенни промени в липидния профил, и особено характерно – до увеличаване на едно нормално до момента кръвно налягане.
Множество проучвания през последните 10-15 години показаха, че заместването на женските полови хормони при постменопаузални жени води до намаляване на нивото на редица рискови фактори за атеросклероза. Поради това се е практикувало масово приложение на тези хормони след отпадане на ментруационния цикъл на жените в Западноевропейските страни, САЩ и др. През 2002 г. обаче излязоха данните на проведеното в САЩ проучване Women´sHealthInitiative, което показа, че за разлика от очакванията, при хормонално-заместително лечение се доказа значително по-голяма сърдечно-съдова и мозъчно-съдова смъртност, два пъти по-висок риск от венозни тромбози и белодробни емболии и значително увеличаване на риска за рак на гърдата! Това е причината да не се препоръчва хормонално-заместителната терапия като масова практика.
DНЕА и стареене
Дехидроепиандростендионът (DНЕА) и неговата фосфатна форма (DНЕА-S) са андрогени, които се отделят от кората на надбъбреците и са предшественици на половите хормони. При мъжете тяхната роля е почти несъществена, защото действието им се припокрива с много по-активния от тях мъжки полов хормон – тестостерон. При жени имат значение за синтезата на белтъците, като регулират мускулната маса, придават по плътен или “младежки” вид на кожата (повече колагенни влакна), повишават окосмяването и повдигат либидото.
В заключение, от всички направени изследвания до момента DНЕА е най-добрият кандидат за антиейджинг препарат. Въпреки това не може да се твърди, че чрез него може да се постигне удължаване на живота или намаляване на сърдечно-съдовата смъртност, а е доказано до момента само известно подобряване на качеството на живот. Така че за съжаление много още има да се работи в областта до намирането на мечтаното от хората от векове средство за “вечна младост”.
Материалът е подготвен от доц. Темелкова-Кюркчиева - изтъкнат експерт в областта на метаболитния синдром, интернист, ендокринолог и диабетолог в Медицински център "Роберт Кох".
Доц. Темелкова-Кюркчиева е автор на книгата „Дълга младост или ранна старост – изберете сами”.