Хормоните на щитовидната жлеза имат значително влияние върху сърдечносъдовото здраве. Те изпълняват както директни, така и индиректни ефекти върху симпатикусовата нервна система, периферната циркулация, клетките на сърдечната мускулатура - кардиомиоцити и клетките в стената на кръвоносните съдове. Промените в концентрациите на тези хормони упражняват значително влияние върху кардиометаболитните функции и хемодинамичните системи. Те имат и важно значение за контрола на липидния метаболизъм и влияят на нивата на “лошия” LDL и добрия “HDL” холестерол.

 

При повишена функция на щитовидната жлеза - хипертиреоидизъм се наблюдават ниски нива на TSH и високи нива на хормоните тетрайодтироксин - Т4 и трийодтиронин - Т3. Причини за състоянието могат да бъдат болест на Грейвс, възли на щитовидната жлеза или прекомерен прием на терапевтични средства, съдържащи хормони на щитовидната жлеза. При хипертиреоидизъм се наблюдава систолна хипертония, понишена маса на лявото предсърдие на сърцето, гръдна болка, систолни сърдечни шумове и неспособност за извършване на физическа натоварване.


 

Усложненията включват предсъдно мъждене, което увеличава риска от инсулт, повишено следнатоварване на сърцето и сърдечна недостатъчност. Препоръчително е нивата на TSH да бъдат изследвани и оценени при всеки пациент, диагностициран с предсърдно мъждене. Последното може да доведе до сърдечна недостатъчност. Хипертиреоидизмът се характеризира с ускорена сърдечна дейност, която се съчетава с контрактилна недостатъчност - неспособност на сърцето да се съкращава ефективно и достатъчно според нуждите, както и нарушаване на пълненето на предсърдията и камерите по време на диастола. При хипертиреоидизъм характерните симптоми, които са свързани със сърдечносъдовото здраве са:

  • Сърцебиене;
  • Повишено пулсово налягане;
  • Задух;
  • Ускорена сърдечна дейност;
  • Предсърдно мъждене;
  • Понижен физически капацитет.

При хипотиреоидизъм, от друга страна, се наблюдава забавена сърдечна дейност, диастолна хипертония, повишена уморяемост и болка в мускулите, повишена серумна концентрация на холестерола и отоци. Хипертиреоидизмът по-често се съчетава със сърдечна недостатъчност, поради аритмиите, хипертрофията на сърдечната мускулатура и повишения обем на кръвта, който достига до сърцето, като резултат от хроничното стимулиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон.

 

Хормоните на щитовидната жлеза имат стимулиращо действие върху функциите на сърдечносъдовата система. Те повишават сърдечната честота в покой, увеличават обема на кръвта и повишават способността на миокарда да се съкращава. Въпреки това, екзацербациите на хипертиреоидизма могат да имат негативно влияние върху здравето на сърцето. При повишена функция на щитовидната жлеза се наблюдава понижен капацитет за извършване на физически натоварвания. Това се дължи на нарушенията в способността да се увеличи сърдечната честота и съкратителната способност на миокарда в отговор на повишените изисквания на организма.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4318631/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7646082/