Хормоните на щитовидната жлеза циркулират в кръвта и регулират функциите на множество клетки, тъкани и органи. Те имат ключово влияние върху сърдечносъдовата система. Щитовидните хормони повишават сърдечната честота, контрактилитета на миокарда, повишават систолната и диастолната функция на сърцето и понижават системното съдово съпротивление. Двата основни хормона на щитовидната жлеза са Т3 - трийодтиронин и Т4- тетрайодтиронин. Те извършват своите биологични функции чрез свързване за специфични рецептори за щитовидните хормони в тъканите.

 

Счита се, че Т3 е биологично активният хормон, докато Т4 се разглежда като прохормон, който се дейодинира до Т3 в черния дроб, бъбреците и скелетната мускулатура. Нарушенията във функцията на щитовидната жлеза, които водят до хипо- или хипертиреоидизъм, са свързани с повишен сърдечносъдов риск. При хипертиреоидизъм има повишена честота на развитие на предсърдно мъждене, сърдечносъдови заболявания и сърдечна недостатъчност. От друга страна, хипотиреоидизмът често се съчетава с хипертония и дислипидемия. Наблюденията са показали, че повишените нива на хормона тетрайодтиронин - Т4 са свързани с повишен риск от летален изход по сърдечносъдови причини, сред които водещи са камерните аритмии и исхемичната болест на сърцето.


 

При хипертиреоидизъм характерните симптоми, които са свързани със сърдечносъдовото здраве са:

  • Сърцебиене;
  • Повишено пулсово налягане;
  • Задух;
  • Ускорена сърдечна дейност;
  • Предсърдно мъждене;
  • Понижен физически капацитет.

При хипотиреоидизъм се наблюдава забавена сърдечна дейност, диастолна хипертония, повишена уморяемост и болка в мускулите, повишена серумна концентрация на холестерола и отоци. Хипертиреоидизмът по-често се съчетава със сърдечна недостатъчност, поради аритмиите, хипертрофията на сърдечната мускулатура и повишения обем на кръвта, който достига до сърцето, като резултат от хроничното стимулиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон.

 

Хормоните на щитовидната жлеза имат стимулиращо действие върху функциите на сърдечносъдовата система. Те повишават сърдечната честота в покой, увеличават обема на кръвта и повишават способността на миокарда да се съкращава. Въпреки това, екзацербациите на хипертиреоидизма могат да имат негативно влияние върху здравето на сърцето. При повишена функция на щитовидната жлеза се наблюдава понижен капацитет за извършване на физически натоварвания. Това се дължи на нарушенията в способността да се увеличи сърдечната честота и съкратителната способност на миокарда в отговор на повишените изисквания на организма.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8558494/