В центъра на очната ябълка се намира стъкловидното тяло, обвито от няколко слоя. Отвън навътре те са склерата, увеята и ретината.


Увеята е изградена от три части, които много се различават по структура и функции. За това и те най-често боледуват по отделно и дават съвсем различни оплаквания и клинична картина.


Предната част на увеята представлява ириса, средната – ресничестото тяло (отговорно за промяната в пречупвателната сила на лещата и съответно – акомодацията), а задната - това е съдовицата (хороидея) – богата на кръвоносни съдове зона.



В хороидеята се разполага гъста съдова мрежа и там се намират най-широките капиляри в човешкия организъм. Това и други особености в нейното устройство ѝ позволява да изхранва външните слоеве на ретината и да осигурява достатъчно количество енергия за специфичните ѝ клетки – пръчиците и колбичките. Богатството ѝ на лимфоидни клетки, плазмоцити и мастоцити осигурява активното ѝ въвличане в имунните процеси в окото.


Хороидеята обикновено боледува изолирано от средната и предната част на увеята и при това обаче често въвлича ретината. За това при заден увеит обикновено се говори за хориоретинит. Той има две основни форми:

  • Негрануломатозни форми – при тях цялата увея е дифузно въвлечена и има обилна ексудация (секреция) в стъкловидното тяло.
  • Грануломатозни форми – при тях има оформяне на отделни огнища и по-оскъдна ексудация.

Хориоретинитът протича без болка

Освен без болка, за това заболяване офталмолозите казват, че има и „бяло око“ – т.е. окото не е зачервено като израз на възпалението.


Това обаче не означава, че хориоретинитът е напълно безсимптомен. Субективните оплаквания зависят от локализацията на процеса и от това колко интензивна е ексудацията.


Наличието на ексудат в стъкловидното тяло се възприема от пациента като плаващи мътнини. Колкото по-близо до задния полюс на окото е разположен процесът, толкова по-бързо се осъзнава от болния, защото му причинява намаляване на зрението.

 

NEWS_MORE_BOX


Наличието на оток в ретината причинява разместване и раздалечаване на иначе гъсто разположените клетки конусчета в зоната на fovea centralis – зоната на най-ясно виждане. Поради това разместване на конусчетата образа на наблюдавания предмет попада върху по-малко на брой и неправилно ориентирани конусчета. Така пациентът вижда предмета с намалени размери – микропсия и деформиран – метаморфопсия.


Също така дразненето на ретината от болестния процес може да предизвика лъжливо усещане за трепкащи и пробляскващи светлини – фотопсии. В зоните на огнищата пък светлоусещането е намалено до липсващо – възникват скотоми (отпадания в зрителното поле).


По-периферно разположените и обширни огнища засягат там разположените пръчици, отговорни за светлоусещането, и причиняват лошо зрение на тъмно – никталопия (нощна, „кокоша“ слепота).


По какво ще го познае специалистът

При преглед се установяват няколко белега, насочващи офталмолога към хориоретинита.


Едни от тях са наличието на ексудация в стъкловидното тяло под формата на повишена клетъчна активност, парцаловидни мътнини и изменения в структурата му. На очното дъно се забеляват зони с оток, а понякога – с хеморагии (малки кръвоизливи).


Нерядко болестният процес засяга и кръвоносните съдове на ретината, които се разширяват, нагъват и около стените им се абелязва белезникава ивица.


Лечението може да включва нестероидни противовъзпалителни медикаменти, кортикостероиди, имуномодулатори и имуносупресори. Важно е да се уточни причинителят на заболяването – инфекциозен или автоимунен процес.


При подозиране на инекциозен причинител в някои случаи приложението на кортикостероидите е уместно единствено при условие, че е започнатa и адекватна терапия за основното заболяване.


Сред специфичните причинители на хориоретинита са туберкулозата, сифилиса и токсоплазмозата.


Прогнозата зависи от етапа, на който болестта е открита. Независимо от лечението, ако има оформени зони на атрофия, то те не могат да бъдат възстановени.