В наши дни съществува безпрецедентно напрежение в обществото по отношение на медицинските грижи, а доверието се изгражда трудно. В крайна сметка всеки лекар е такъв, защото искрено желае доброто на пациентите си и да им помогне – основна ценност е да се удължи живота в добро здраве, контрол над заболяванията и позволяване воденето на максимално комфортно за пациента ежедневие.


В стремежа си да предпазят пациента лекарите се подвеждат по пътя на заповедническия тон, авторитарното отношение и едноличните решения. Все повече обаче става ясно, че това, което е нужно е партньорство между лекаря и пациента и то дава по-добри резултати.


Установено е, че около половината от хората, започнали лечението срещу диабет, срещу висок холестерол или пък срещу високо кръвно прекратяват лечението на своя глава след период от една година. Да – знаем, че тези леакрства намаляват риска от инфаркт, инсулт, усложнения... Тогава защо хората го правят?



Кое кара хората да прекратят терапията си?

Понякога те не са решили да не взимат лекарствата си, те просто са нормални хора като всички други – забравят, появява се нещо по-важно...


Друго важно и особено характерно е – диабетът не е като нещо, което буквално „сърби и боли“ – не е като главоболие, което ще се облекчи от хапче. В този ред на мисли – терапията за него цели намаляване и отлагане на последствията и пациентите не усещат конкретна разлика или особен ефект на дневна база от приемането на лечението. Към това допринасят и евентуалните странични ефекти. В други случаи пациентите взимат и осъзнато решение да не се лекуват.


Проблемът е, че страничните ефекти се случват тук и сега, а благоприятните ефекти от лечението се отчитат по това... Че нищо не се случва – че няма да получим инфаркт след 10 години примерно. Съответно, мотивацията е много трудна, когато се бориш с нещо неуловимо.


Партньорството е ключът

Според д-р Сара Джарвис балансът на силите се измести – хората задават въпроси повече от всякога. Стратегията на „сплашване“ не функционира – „Ако не вземеш мерки ще трябва да ти ампутират крака, ще изгубиш зрението си, ще получиш инфаркт, ще трябва да си слагаш инжекции всеки ден“. Това навежда пациента по-скоро по пътя  на отрицанието. Поставянето на диагноза е като кражба – за пациента преживяването е като отнемане на здравата му същност и му се поставя друго място в живота.


Обикновено след диагностицирането пациентите минават през отрицание, гняв, депресия и – приемане.


Известно е, че хората с хронични заболявания са по-склонни към развиване на депресия. Това се дължи не само на текущото им състояние, но и на заплахата за това, което евентуално може да им се случи при прогрес на болестта. От друга страна – депресията пряко води до неглижиране на нуждите – губи се мотивацията.


Изчислено е, че пациентът с диабет прекарва средно 3 часа годишно с медицински персонал – през останалото време лечението му зависи от него. За това и тези 3 часа трябва да бъдат максимално мотивиращи.


Съвременната медицина е насочена към индивидуалното в човека – все пак той е този, който се подлага на лечението, той е и този, който би страдал от евентуалните усложнения. Той трябва да получи нужната информация, но е нужно да се разгледа и живота на човека – какви са неговите приоритети? Как води ежедневието си? Кое е наистина важно за него? Това води и до споделеното взимане на информирано решение за лечението.


А коя е най-силната мотивация? За повечето хора това е не толкова личното им здраве, а близките им. Те искат да са здрави заради тях. Семейството, близките, приятелите, общността – те са най-мотивиращата и движеща сила за пациентите да се борят.


Направете първата стъпка. Бъдете партньор – това е Вашия живот. Вземете нещата под контрол!

 

* * *

 

Статията се базира на поднесената информация на специалното онлайн събитие на тема „Диабет и сърце – диалог между пациент и лекар“, организирано от фармацевтичната компания Boehringer Ingelheim в партньорство с Асоциация за превенция на усложненията, свързани с диабет „CARE 4 YOUR HEART“.

 
По време на събитието говориха Жан-Люк Езле, председател на Световната сърдечна федерация, проф. д-р Рикардо Фонтеш-Карвальо, Португалия, д-р Сара Джарвис, Великобритания и проф. д-р Томас Вашер, Австрия. Акцент в казаното от тях бе защо е важно пациентите със захарен диабет тип 2 да водят регулярни разговори с личния си лекар и/ли лекуващия си специалист.

 

Поддържането на умерени стойности на нивата на кръвната захар е ключово за пациентите със захарен диабет тип 2. Протекцията на сърдечносъдовата система е също толкова съществена, тъй като сърдечносъдовите заболявания са едно от основните усложнения при тези пациенти, особено при настоящата пандемия с коронавирус.

 

Как пациентите да поддържат в норма нивата на кръвната глюкоза при диабети тип две, какви са възможностите за лечение и какви действия трябва да се предприемат, за да се предпази сърдечносъдота система бяха сред основните теми в събитието, които ще представим отделно.