Макар и рядко срещан термин, хондрокалцинозата или натрупването на калций в хрущялната и съединителната тъкан на ставите е сравнително често срещан проблем. Заболяването е с хроничен ход на протичане и постепенно води до нарушения в структурата и съответно функцията на засегнатите стави.


Рисков фактор за развитие е възрастта – обикновено се засягат лица над 55-годишна възраст. Така докато във възрастовия диапазон от 65 до 75 години се засягат около 15%, то над 85-годишна възраст са засегнати приблизително 50% от лицата, влизащи във възрастовата група. Полът не се обособява като рисков фактор, тъй като жените и мъжете се засягат в еднаква степен.


В случай, че не може да бъде установена причината за хондрокалциноза тя се включва в групата на идиопатичните форми. При някои пациенти тя може да е наследствена, а при други – следствие на различни обменни нарушения.



В диференциално-диагностично отношение хондрокалцинозата може да наподобява някои обменни заболявания с натрупване на метаболи в ставите – например подагра. В други случаи може да наподобява възпалителни промени по ставите – като тези при ревматоиден артрит. Но при него е налице основно засягане на малките стави, докато натрупването на калций в хрущялната тъкан може да засяга и големите ставни повърхности.


Най-честата локализация на засягане е колянната става, а значително по-рядко е възможно засягането на ставите на гръбначния стълб. Характерно е, че болката се увеличава основно по време на физическа активност.


В периодите на обостряне на заболяването е налице зачервяване, подуване на ставата и изразена болезненост. Кожата върху ставата при допир се усеща по-топла от заобикалящата я незасегната тъкан. В рамките на 2-3 седмици, обикновено тези симптоми отшумяват и настъпва ремисия.


Дълго време засегнатите лица може да нямат никаква субективна симптоматика, но това не означава, че процесът не напредва. На рентгенова снимка промените си личат отчетливо. Но специалистите препоръчват при съмнение за заболяването да се направи и компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Назначават се и допълнителни лабораторни изследвания – най-често на синовиална течност.


При потвърждаване на диагнозата е от значение откриването на етиологичен фактор, за да може ако развитието на заболяването е вторично – следствие друго заболяване, при овладяване на първичния процес да се спре и развитието на хондрокалцинозата.


При идиопатичните форми лечението се състои в прилагане на нестероидни противовъзпалителни средства, както перорално, така и под формата на депо инжекции вътреставно. Провеждат се и курсове с физиотерапия. Но, за съжаление, гореизложеното лечение е само симптоматично и води до временно облекчение на процеса. Освен това ходът на заболяването е прогресиращ и ако не бъде открита и преустановена първичната причина, не може да бъде предизвикано обратно развитие.


Наследствените форми на хондрокалциноза са разпространени в ендемични райони за заболяването – Чили, Швеция, Германия, Франция и други. Нашата страна не влиза в списъка на държавите, в които заболяването се среща по-често.


Вторичната форма на заболяването се среща в едва 10% от случаите, които се регистрират с хондрокалциноза. Като най-чести причини се посочват нарушеният метаболизъм на желязото – хемохроматоза, хиперпаратиреоидизъм – увеличеното производство на паратиреоиден хормон, произвеждан от паращитовидните жлези, амилоидоза, болест на Уилсън, бъбречна недостатъчност и други.