Холесциститът е заболяване, което се характеризира с възпаление на жлъчния мехур. То може да е остро или хронично. Острият холецистит се разделя на калкулозен, т.е. причинен от камъни в жлъчния мехур и акалкулозен- резултат от други причини. Острият холецистит най-често се дължи на камъни в жлъчния мехур. Когато жлъчен камък запуше канала, през който минава жлъчката се получава повишаване на налягането в мехура, неговото разтягане и увреждане на лигавицата.

 

Възниква едно възпаление, което е предизвикано от химични вещества, които се освобождават. Когато вече има възпаление се включва и инфекция, която се предизвиква от бактерии- най-честите са ешерихия коли, стрептококи, стафилококи, клостридиум и др. Ако възпалителният процес е много тежък, може да се образува ексудат или гной в жлъчния мехур. Това довежда до некроза, която предизвиква перфорация на стената, а от там- перихолецистит ( възпаление на тъканите около мехура), чернодробен абсцес.


 

Акалкулозният холецистит се предизвиква от различни фактори. Като един от механизмите за развитието му се смята стазата (застоя)на жлъчния мехур. Такова състояние е характерно за пациенти със сепсис; пациенти, нуждаещи се от интензивни грижи; такива с продължително параентерално хранене; хора със сърдечно-съдови проблеми, диабет и др. Състоянието е наблюдавано и по време на бременност както и  като усложнение на хепатит А.

 

Исхемията на стената на жлъчния мехур също е предпоставка за развитието на заболяването. Тя може да се получи при намалено кръвоснабдяване, вследствие на висока температура, дехидратация, сърдечни проблеми. Началото на острия холецистит наподобява жлъчна колика- внезапна болка в дясно, често след прехранване и предимно нощем. Болката се дължи на контракцията на мехура, който се опитва да преодолее препятствието на изхода на жлъчния канал. Болката е постоянна, за повече от 6-12 часа и се разпространява към гърба и дясно рамо.

 

За разлика от жлъчната колика, при калкулозния холецистит има засилване на болката при движение и промяна в положението на тялото. Може да има и повръщане, и фибрилитет. В част от случаите се опипва болезнен жлъчен мехур, има анорексия, паралитичен илеус. При млади диабетици се появява рязка болка, температура и изразена интоксикация, при палпация се усеща туморна маса. Лабораторните изследвания  установяват левкоцитоза, както и всички други белези на възпалителен процес.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Може да има увеличение на АЛАТ, АСАТ, ГГТ, АФ.Заболяването се потвърждава с ехограф. Акалкулозният холецистит е по-труден за диагностициране. При него не всички пациенти са фебрилни, не се палпира маса в дясно подребрие, а болката може да не е локализирана. От лабораторните изследвания се вижда левкоцитозата, повишените чернодробни ензими, болният е с жълтеница. Когато се поставя такава диагноза трябва да се изключат заболявания на коремните органи и белия дроб, протичащи с температура.

 

Лечението включва спиране на приема на храна през устата, поставяне на лед в областта на жлъчния мехур, вземане на спазмолитици и аналгетици. Включва се широкоспектърен антибиотик венозно. Извършва се премахване на жлъчния мехур. Ако няма усложнения, заболяването преминава за няколко дни. Продължителната болка, тахикардията, треската са белег за усложнения. Такива са гнойният холецистит- емпием, перфорация на жлъчния мехур, хидропс- изпълване на мехура с бистра мукозна течност и др.

 

Хроничният холецистит се получава в резултат на персистиращо възпаление на жлъчния мехур, най-често предизвикано от наличието на камъни. Заболяването може да възникне и след остър холецистит. Усещат се болка и тежест в дясно подребрие, които имат постоянен характер. Наблюдават се още гадене, газове, непоносимост към яйца и мазнини. При ехография жлъчният мехур изглежда деформиран, със задебелана стена и камъни в него. Ако има чести обостряния на заболяването се предприема премахването на мехура. Всяко обостряне се третира с медикаменти както при острият холецистит.