Холелитиазата е състояние, при което се наблюдава формиране на конкременти в жлъчните пътища – най-често в жлъчния мехур. Когато се наблюдават конкременти в общия жлъчен канал се говори за холедохолитиаза.


Формирането на конкременти в жлъчния мехур се дължи на ексцесивно съдържание на определени вещества, чиято концентрация надхвърля тяхната разтворимост. Това води до преципитация на кристалчета, които с течение на времето агрегират до формирането на макроскопски видими конкременти. Те могат да бъдат холестеролови, билирубинови или смесени.


За рискови фактори се считат женският пол, наднорменото тегло, бременност, фамилна анамнеза, някои лекарства (напр. орални контрацептиви) и др.



Най-общо холелитиазата може да се раздели в няколко фази – литогенна фаза на формиране на конкрементите, безсимптомна фаза, симптомна и усложнена холелитиаза.


При един благоприятен случай наличието на конкременти в жлъчния мехур може да бъде асимптоматично. При по-голям размер на конкрементите обаче те могат да блокират оттичането на жлъчка. Това, заедно с контракциите на жлъчния мехур увеличава неговото разтягане. Ако все пак конкрементът премине, той може да се заклещи в общия жлъчен канал – холедохолитиаза. По-малко от половината пациенти с холелитиаза развиват симптоматика. При липса на такава лечение обикновено не се налага.


Наблюдават се жлъчни колики с непредсказуемо, спорадично начало, изявяващи се с болки в десния хипохондриум, понякога ирадииращи към дясната скапуларна област. Понякога може да се наблюдава и болка в епигастриума. Болката обикновено се описва като тъпа, персистираща до 5 часа и се засилва и отслабва през определени интервали (10-20 мин.). Не се облекчава от повръщане, антациди, дефекация, флатуленция или смяна на позата. Може да се придружава от обилно изпотяване, тахикардия, гадене и повръщане. Могат да се наблюдават и адитивни неспецифични диспептични симптоми. Важно да се отграничи неусложнената жлъчна колика от холецистита.

 

При некомплицираната колика болката е висцерална, със слаба локализация и липса на мускулен дефанс при палпация. При втория случай болката е ясно локализирана в десния хипохондриум, придружена с мускулен дефанс при палпация, позитивен симптом на Мърфи, често има фебрилитет, тахикардия, изпотявания. При обструкция и блокиране пасажа на жлъчка се развива и иктер. При наличие на усложнените симптоми, трябва да се мисли за усложнена форма на холелитиаза с холецистит, панкреатит, холангит и др. Може да се наблюдават некротични изменения, абсцеси, емпием, повишен риск от карцином на жлъчния мехур.


При поставянето на диагнозата, при липса на усложнения лабораторните показатели са нормални. Ползва се ехография, компютърна томография, ЯМР, сцинтиграфия, ендоскопска ултрасонография, ERCP (ендоскопска ретроградна холангио-панкреатография) и др.


Като златен стандарт в лечението се приема лапароскопската холецистектомия. При липса на усложнения може да се ползва екстракорпорална литотрипсия. При случаи с холестеролови конкременти може да се ползват препарати с урсодеоксихолева киселина – ефект се наблюдава след 6-18 месеца и то при малки чисто холестеролови медикаменти, но след това се наблюдава отново рекурентност. При жлъчните кризи могат да се ползват различни спазмолитици и аналгетици.  Дори при липса на симптоматика при някои групи пациенти се препоръчва холецистектомия: 

 

  • При пациенти с размер на конкрементите над 2 см в диаметър – според едно проучване, включващо 81 пациенти с рак на жлъчния мехур, рискът при тези с диаметър на жлъчни конкременти 2,0-2,9 см бил двоен, а при тези с над 3 см диаметър, рискът бил десетократно по-висок;
  • Пациенти с нефункционален и фиброзирал жлъчен мехур, при които има по-висок риск от развитие на рак на жлъчния мехур;
  • При пациенти със сърповидно-клетъчна анемия, при които е трудно разграничаването между болкова криза и холецистит;
  • Пациенти с цироза;
  • Деца;
  • Портална хипертензия;
  • Диабетно болни и др.


При липса на симптоматика и усложнения, жлъчно-каменната болест не налага специфично лечение, с изключение на някои рискови групи пациенти, при които се препоръчва холецистектомия.