Холангитът е остра или хронична бактериална инфекция на извънчернодробната жлъчна система. Той се причинява най-често от ГРАМ-негативни бактерии при запушване на извънчернодробните и вътречернодробните жлъчни пътища от камъни и малигнени неоплазми. Инфектирането на червата става по директен път през червата по пътя на порталното кръвообращение или по метастатичен път през лимфната система.


В условията на тази инфекция, налалягането в жлъчните пътища се завишава чувствително. Създават се условия за преминаване на бактерии по пътя на обратното придвижване, тоест от холангиолите към лимфните пътища и кръвното русло. В краен резултат може да се развие много тежка септицемия, с последващ сепсис, което е животозастрашаващо и съответно налага спешно и бързо стартиране на лечебните мероприяти.

Острите холангити имат различни стадии и степени на развитие, но в диагностичен план те се разграничават изключително трудно. Клиничната картина на заболяването е много характерна. Протича с болки в дясното подребрие, повишаване на температура и симптоми на жълтеница - пожълтяване на кожата и склерите.

 


Тези симптоми са известни като триадата на Шарко. Срещат се при изключително голям процент от пациентите в степен на пълно проявление. Статистическите данни сочат, че заболяванията се развиват в средно между 50-70% от засегнатите. В условията на тежка септицемия и сепсис може да се прибавят още два много важни клинични белега, които застрашават живота на болния - шок и тежки нарушения на съзнанието. В световен мащаб заболяване, което се проявява в пълен порядък и с петте симптома в диференциално-диагностичен план се определя като синдром на Рейналдс или пентада на Рейналдс, когато има диагностициран холангит.

Първите три симптома от триадата на Шарко са абсолютно достатъчни за поставяне под съмнение на диагнозата остър холангит. Септицемията и сепсис се развиват средно в 40% от болните, което прави симптомите по-рядки в клиничната диагностика. Важни са и симптомите за увеличение в размерите на черния дроб, който е силно болезнен при натиск в областта на дясното подребрие на корема. Общата отпадналост и интоксикация се засилват, което води до появата на друго състояие, характерно за усложнените остри холангити - бъбречна недостатъчност с липса на отделяне на урина и допълнително увреждане на организма с токсини, поради задръжката на азотни тела. В краен резултат това води до тежки нарушения на съзнанието, включително поява на патологично дишане по Кусмаул или Чейн-Стокс. Ако състоянието не се овладее в клиничното звено, пациентът се поставя на апаратна вентилация, за да се осъществява контрол върху газовия обмен в организма и се започва терапия.


Характерно за острите холангити е, че освен тежкото увреждане на черния дроб с оток и силна болезненост, може да бъде засегнат самият чернодробен паренхим и да се развие тежък холангиохепатит, който също застрашава човешкия живот, ако пациентите не обърнат внимание на състоянието си и на симптомите.
 

Как се поставя диагнозата?

За правилното поставяне на диагнозата е редно да се проведат пълни кръвни изследвания с пълна кръвна картина, от която важно отклонение ще имат стойностите на левкоцитите, както и биохимични изследвания за уточняване на чернодробната, жлъчната, панкреатичната и бъбречната функция. В този порядък задължително трябва да се изследват нивата на АСАТ и АЛАТ, ГГТ, билирубин и алкална фосфатаза в серума.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Също така е важно да се приложи хемокултура за евентуално установяване на циркулиращи в серума бактерии ешерихия коли, клебсиела, псевдомонас, ентеробактер или протеус. Спрямо антибиограмата се назначава спешна антибиотична терапия, в началото с широкоспектърни препарати и впоследствие с чувствително към циркулиращите микроорганизми антибиотици.


Също така с особена информативна стойност са ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография, която обхожда жлъчните пътища и открива мястото на тяхното запушване. Ехографията подпомага диагнозата и тя се прилага на първо време, тъй като е най-практичният, бърз и лесен съвременен метод за образна диагностика. С нейна помощ може да се открие локализацията на запушването и да се огледа структурата на черен дроб, панкреас и жлъчен мехур.
 

Какво е правилното лечение и каква е прогнозата?

Ако остане нелекуван, острият холангит преминава във фаза на гноен холангит, което води до тежка интоксикация на организма и в 50% от случаите води до летален изход. В хода на лечението се прилагат широкоспектърни антибиотици по спешност срещу ГРАМ-позитивни и ГРАМ-негативни бактерии, както и всякакви реанимационни мероприятия, когато са необходими те. По отношение на хирургичните интервенции, в съвременната хирургична практика се предпочита овладяване на състоянието с медикаментозна терапия, защото рискът при хирургичен дренаж на жлъчката е много висок и често води до късни усложнения или бърз леталитет.