Болестта на Ходжкин е малигнен процес на лимфната тъкан. Болестта на Ходжкин е рядко срещано заболяване и представлява около 1% от туморите регистрирани всяка година в развитите страни. За България разпространението е 2,4 души на 100 000. Заболяването има два пика: голям - във възрастта между 20-30 години и малък - около 60-годишна възраст. По-често боледуват мъжете. 

1. Каква е причината за възникването на Болестта на Ходжкин?

Доминира разбирането за вирусна генеза. Доказано е, че при 18 до 50% от болните в клетките на Reed-Sternberg (имунни клетки) се открива геномът на вируса на Ebstein-Вагг (причинител на инфекциозната мононуклеоза). Допуска се, че преболедуването от инфекциозна мононуклеоза увеличава 3 пъти риска от Ходжкинов лимфом. Данните за по-честа заболеваемост от Хочкинов лимфом сред близки роднини насочват и към генетично предразположение.

2. Kак се диагностицира?

Болестта на Хочкин се диагностицира с помощта на инструменти методи - скенер, рентгенография, томография, ехография. За прецизно поставяве на диагнозата е небходимо извършване на пункционна биопсия на засегнатите лимфни възли и в последствие поставяне на хистологична диагноза. Необходимо е провеждане на лабораторни изследвания.
NEWS_MORE_BOX

3. Каква е клиничната картина?


Най-честите симптоми, т.н. “В” симптоми са фебрилитет над 38 градуса, нощни изпотявания, редукция на тегло - повече от 10% за 6 месеца, често придружават диагностицирането на болестта. Температурата може да има характерен ход – фебрилни периоди траещи 1-2 седмици се редуват с афебрилни периоди със същата продължителност. Този класически Pel-Ebstein фебрилитет е с диагностична стойност. Сърбеж по цялото тяло, често с екскориации може да се наблюдава при диагнозата. Етиологията на тези симптоми е обект на спекулация и остават неизяснена. Тези симптоми се срещат по-често при разпространените стадии на болестта.
 
Откриването на необичайни туморни маси или увеличение на повърхностните лимфни възли е най-честата проява на болестта на Ходжкин. При 60-80% от болните има шийна лимфаденомегалия, 6-20% - аксиларна, 6-12% с ингвинална лимфаденомегалия. По-рядко болните се представят с поддиафрагмена болест. Увеличените лимфни възли са неболезнени и имат “гумена” консистенция. Подуване на лицето и изпъкване на шийните вени и вените по горната част на гръдния кош се наблюдава при компресия на v.cava superior. Чрез палпация на корема може да се установи хепато- и спеномегалия, както и наличие на туморти формации в корема. 
 
С рентгенография или компютърна томография на гръден кош може да се установи хилусна лимфаденомегалия (уголемени лимфни възли), ангажиране на белодробния паренхим, плеврални и перикардни изливи, инфилтрация на гръдна стена. Болните с екстензивна вътрегръдна болест могат да се оплакват от кашлица, болка в гръдния кош, диспнея, рядко кръвохрак. Понякога те имат оплаквания от болки в гърба, придружени със симптоми на компресия на гръбначния стълб. Тъй като разпространението на процеса става предимно по лимфен път или директно по съседство, рядко има първичен процес в белите дробове. В повечето случаи се образуват перибронхиални инфилтрати, но измененията могат да бъдат от множествен дребнопетнист тип, наподобяващ милиарна туберкулоза или белодробна карциноза. Плевралните изливи са резултат на блокиране на лимфните пътища или по-рядко на ангажиране на плеврата.

4.Как се лекува?

Болестта на Хочкин е лечима в детска възраст в 95% от случаите. Предполага се, че причината за този факт е в незрялата имунна система при децата, която крие възможност за самостоятелен контрол на злокачествения процес. Лечебните методи включват радиотерапия, съчетана с химиотерапия. Използват се следните химиотерапевтични средства - Адриабластин, Блеомицин, Винбластин, Дакарбазин. Лечението продължава 6 месеца. Важен момент при лечението на болестта на Хочкин e трансплантация на костен мозък и периферни стволови клетки.