Към днешна дата в страната ни липсва Национална програма за хроничните белодробни заболявания, която да гарантира ранната диагностика и съответно своевременното им лечение.


За съжаление с тенденцията за удължаване на живота, нараства и заболяемостта сред населението. Броят на пациентите с хронични заболявания непрекъснато нараства. Сравнително често срещащо се хронично белодробно заболяване е именно хроничната обструктивна белодробна болест – ХОББ.

Прогнозите сочат, че до края на 2020г. тази негативна тенденция ще се задълбочава. Според различни статистически източници от 4 до 6% от населението над 40-годишна възраст в Европа страда от заболяването, а процентът нараства с възрастта.



В етиологията на заболяването влизат редовното тютюнопушене, включително и пасивното такова, замърсеният въздух както навън – от изгорелите автомобилни газове, така и в дома или на работното място от използваните в домакинството препарати, някои горива за отопление, както и промишления прах и химически агенти в някои предприятия. Значение имат и честите респираторни инфекции, които не се долекуват или хронифицират.


„Черната” статистика показва, че като пряко следствие на ХОББ годишно умират повече души, отколкото от рак на гърдата и белия дроб, взети заедно. Особеното „коварство” на болестта е, че се открива на твърде късен етап и често лечението започва при вече настъпили необратими промени в белите дробове. А един на всеки 10 лица над 40-годишна възраст се предполага, че е със заболяванията, без да подозира.


ХОББ се характеризира с хроничен ход на заболяването, редувайки се ремисии (периоди без симптоми) и екзацербации (периоди с прояви на заболяването). Един от методите за предсказване риска от рецидив е увеличаване на еозинофилните левкоцити в кръвта, показва скорошно проучване. Тежките епизоди на заболяването са свързани с откриване на еозонифили над стойности от 340 клетки на µL в периферна кръв.


Интересен факт е, че повишеният брой на еозинофилните клетки при пациенти с ХОББ се свързва с по-добра белодробна функция, по-високо качество на живот и намалена смъртност. През 2019 г. се оформя стандарт за броя на еозинофилите в периферна кръв и използването им като прогностичен маркер за ефекта от инхалаторните кортикостероиди по отношение на намалението броя на екзацербациите.
Оказва се, че липсата или незначителен ефект от лечението с медикаментите е налице при нисък брой на еозинофили, като с повишаването им се наблюдава нарастване на ефекта.


Терапевтичните режими, съдържащи инхалаторни кортикостероиди имат минимален или се оказват без ефект в случаите, в които броят на еозинофилите в периферна кръв е под 100 клетки на µL. Тези стойности се определят и като гранични, по които да се очаква наличието на ефект от терапията. Броят на еозинофилите над 300 клетки на µL е гранична стойност, над която пациентите имат най-голяма полза от терапията.


Все още не е изяснен механизмът, по който се обособява корелацията между броя на еозинофилните клетки в периферната кръв и предствоящите екзацербации, както и повлияването от терапията с инхалаторни кортикостероиди. Този факт налага и разработването на допълнителни проспективни проучвания в областта.


Важно значение има фактът, че хроничната обструктивна белодробна болест е хетерогенно заболяване – включващо многостранна етиология. Това е и причината пациентите да реагират по различни начини на терапията, но измерването на броя на еозинофилите е обещаващ биомаркер, чрез който биха се предполагали предварително рецидиви и как лечението би повлияло – т. нар. фенотипизиране на пациентите.


Библиография:
1.    Меков Е., Д. Костадинов; Новости в терапията на ХОББ в GOLD 2019 г.; Мединфо, бр. 10, 2018г.
2.    Suzuki M. et al., Asthma-like features and clinical course of chronic obstructive pulmonary disease. An analysis from the Hokkaido COPD cohort study; Care Med 2016;194:1358–65.