Хроничната обструктивна белодробна болест, позната още като ХОББ, е клинична изява на хроничен бронхит и/или белодробен емфизем с наличие на хронична обструкция (запушване) на дихателните пътища. Заболяването се характеризира с постепенна прогресия и води до хронична продуктивна (с отделяне на храчки) кашлица и нарастващ задух.
В началните стадии на заболяването задухът може да се изявява само при физически усилия, но с напредване на болестта симптомите на задух са налице дори и в покой.
ХОББ е разпространено, сравнително често срещащо се заболяване, с голямо медико-социално значение, поради значителното намаляване на дихателния капацитет, особено в последните стадии от болестта. Роля за отключване на заболяването имат както външни, така и различни вътрешни фактори (промени в организма). Основно е значението на тютюнопушенето, боледуването от чести инфекции (особено в детска възраст) и замърсената околна среда.
По отношение на ендогенните фактори значение има предразположеността към алергии, които водят до възпалителна реакция и съответно промяна на реактивността и структурата на дихателните пътища. Дефицитът на алфа-1-антитрипсин също има отношение към развитие на заболяването, тъй като този протеин оказва протективна роля за белите дробове.
С какво се харатеризира клиничната картина на заболяването?
Най-често болните са на възраст между 60 и 80 години. Голяма част от тях са дългогодишни пушачи. Често първите оплаквания стартират с появата на кашлица, която дори и да се повлияе от медикаменти, след спиране на терапията се появява отново. В началото кашлицата може да бъде непродуктивна, но впоследствие започва отделянето на храчки.
В по-редки случаи заболяването започва внезапно със симптоми на задух и хриптене. Възможно е разгръщане на клиничната картина след прекарана пневмония.
Тласъци на заболяването може да се провокират при изкарването на някаква инфекция, като броят им се увеличава през есенно-зимния период. В период на ремисия кашлицата е суха, оскъдна и предимно в сутрешните часове. При наслагване на вирусна или бактериална инфекция, тя придобива влажен характер.
В последните стадии на заболяването болните развиват дихателна недостатъчност, която се характеризира с наличие на задух, дори и в покой. Паралелно с това сърцето също не остава пощадено, най-често се развиват постепенно симптомите на сърдечна недостатъчност.
В какво се състои лечението на заболяването?
Терапията е в пряка зависимост от стадия на заболяването, както и от това дали болните са във фаза на ремисия или на екзацербация. Значение за забавяне прогресията на белодробната обструкция има преустановяване на тютюнопушенето. Симптоматичното лечение има за цел да намали обструкцията – използват се бронходилататори (разширяващи стените на бронхите), секретолитици (за втечняване на формирания гъст секрет), а при нужда антибиотици, кислород и кортикостероиди.
От бронходилататорите се използват бета-2-агонисти, които могат да бъдат с бързо и бавно действие. Използването на салбутамол или фенотерол води до настъпване на бърз ефект, но за сметка на това краткотраен. Показанията за приложение на кортикостероиди не са така ясни, както тези при бронхиална астма. Приложението им се налага при среднотежките и тежки форми на ХОББ.
При наличие на активна белодробна инфекция се прилагат антибиотични средства. Показание е промяна на цвета на храчката от прозрачен на жълт или жълто-зелен. Влошеното общо състояние, повишена температура и положителен резултат от микробиология също налагат включването на антибиотик към лечението.
Не на последно място значение има и рехабилитацията, правилна диета, както и поддържане на нормално тегло. Имунизациите с противогрипна и пневмококова ваксина са препоръчителни. 3727
