Според съвременното определение ХОББ (хроничната обструктивна белодробна болест) е подлежащо на профилактика и лечимо заболяване, което се характеризира с продължителна дихателна симптоматика и постоянно ограничение на въздушния поток, в резултат на патологични процеси в дихателните пътища и алвеолите. Хроничната обструкция се дължи на комбинация от засягане на малките дихателни пътища (обструктивен бронхиолит) и паренхимна деструкция (емфизем), които се съчетават в различна степен при всеки отделен индивид.


Освен увеличеният брой алвеоларни макрофаги и неутрофили, участие в процеса вземат различни подтипове Т-лимфоцити. Оксидативният стрес играе ключова роля в разгръщане на възпалението при ХОББ при пациенти, които са пушачи.


Налице е превишаване ограничението на въздушния поток при пациенти още в ранните стадии на ХОББ. Това се обяснява с първоначалните болестни промени в най-малките дихателни разклонения, както и белодробните съдове, на фона на минимални спирометрични (апаратни) смущения.



Засягането на малките дихателни пътища има водеща роля при лека и умерена форма на ХОББ. По този начин ранната намеса за модифициране на болестния процес е уместна именно при тези пациенти. Установяването на тези механизми може да доведе до по-чувствителни диагностични стратегии за установяване на субклинично протичане на болестта, както и прилагане на превантивно лечение, което да е прицелено в основните патологични процеси.


Съвременната компютърната томография има възможностите да разграничи процесите, които настъпват, както в бронхиалната стена, така и в алвеолите. Нова методика е т. нар. микрокомпютърна томография, която представялва рентгеново изображение в 3D-проекция. Наподобява конвенционалния скенер, но в много малък мащаб и същевременно със значителна резолюция. Това на практика представлява 3D микроскопия, където финните вътрешни структури на изследвания орган се изобразяват детайлно.


Очевидно е, че тези разнообразни начални болестни процеси не могат да бъдат диагностицирани само с един маркер. Така например чрез функционалното изследване на дишането могат да бъдат пропуснати ранните фази на болестта, фокусирани в малките дихателни пътища, когато процесите на възпаление са много активни и поне теоретично потенциално обратими.


В началото инхалаторните кортикостероиди са били посрещнати с надежда за повлияване на възпалението и забавяне прогресивния ход на ХОББ. Но същевременно е налице повишен риск от пневмонии и в част от случаите слабо повлияване на възпалението.


В повечето изследвания се установява, че постоянното лечение с инхалаторни кортикостероиди не повлиява дългосрочния спад на функционалния експираторен обем (на издишане).


Част от страничните ефекти на инхалаторните кортикостероиди са орална кандидоза, дрезгав глас, кожни обриви, предразположеност към инфекции – пневмония, поради спадане на локалния имунитет. Развитието на остеопороза, захарен диабет, адренална недостатъчност и катаракта са характерни за системното приложение при продължителен прием. Установено е, че активните пушачи, лица над 55 години, пациентите с тежка диспнея и/ или тежка обструкция са с повишен риск от развитие на пневмония. Рискът от пневмония е по-изразен при лечение с флутиказон, в сравнение с будезонид.


Рискови фактори за развитие на ХОББ са прекомерно излагане на увреждащи фактори - тютюнопушене, въздушни замърсители, инфекции и/ или ремоделиране на дихателните пътища при астма и хроничен брохит.


Независимо кога и в резултат на какви фактори, процесите започват в малките дихателни пътища и прогресират до необратими структурни промени и разрушение на алвеоларните структури.