Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е животозастрашаващо заболяване на дихателната система. Характеризира се с трайно възпрепятстване на въздушния ток по хода на въздухоносните пътища.

 

Най-характерните симптоми са задухът, наличието на спутум – смес от слюнка и слуз в дихателните пътища, и хроничната кашлица. Силният задух може да направи ежедневните дейности като изкачването на стълби или носенето на чанта мъчително трудни.


 

Диагностиката става с помощта на уред, наречен спирометър, който измерва белодробната функция.

 

Заболяването е нелечимо и прогресира постепенно. Медикаментозната терапия се ограничава до забавяне на прогресията и облекчаване на симптомите, най-вече чрез прилагането на лекарства, разширяващи бронхите.

 

ХОББ е предотвратимо заболяване. Рисков фактор номер едно е тютюневият дим, включително пасивно приеманият. Останалите значими рискови фактори са замърсеният въздух и честите респираторни инфекции в детска възраст.

 

По оценки на Световната здравна организация (СЗО) над 64 милиона души по света имат ХОББ, а над 5 милиона умират всяка година – над 5% от смъртността в глобален мащаб. Болестността е най-висока сред възрастовата група над 40. Очакванията на Организацията са през следващите десет години смъртността от заболяването да нарасне с 30%, ако не бъдат предприети спешни мерки за ограничаване на излагането на тютюнев дим. Болестността е вече почти изравнена между мъже и жени, поради повишената употреба на тютюневи продукти сред жените в развитите страни.

 

Световната здравна организация припознава хроничната обструктивна белодробна болест като рисков фактор за общественото здраве в глобален мащаб. Организацията играе водеща роля в координирането на международните усилия за борба със заболяването. Разработва стратегии, подпомагащи държавите членки в усилията им да понижат заболеваемостта, нетрудоспособността и леталитета, свързани със заболяването.

 

Необходими са целенасочени международни усилия за:

 

  • повишаване на осведомеността за заболяването;
  • организиране, координиране и провеждане на мащабни епидемиологични проучвания и мониторинг над регионалните и глобални тенденции;
  • разработване и прилагане на оптимизирана стратегия за профилактика и лечение.

 

Във връзка с гореописаните цели СЗО ръководи Глобалния алианс срещу респираторните заболявания – неправителствена, нестопанска организация, целяща подобряване на белодробното здраве в световен мащаб. Организацията обръща особено внимание на страните с ниски и средни доходи, където са съсредоточени над 90% от глобалния леталитет. Това се дължи най-вече на липсата или недостъпността на ефективни профилактични мерки и здравни грижи.

NEWS_MORE_BOX

 

Всяка инициатива, целяща подобряване на белодробното здраве, неминуемо включва мерки за ограничаване на тютюнопушенето и употребата на тютюневи продукти. В отговор на „глобалната тютюнева епидемия“ (дефиницията е на СЗО) е създадена Конвенцията за контрол над тютюневите изделия, която цели предпазването на стотици милиони по света от вредните последствия на излагането на тютюневия дим. Впрочем, това е първата международна конвенция, договорена под патронажа на Световната здравна организация. Днес, тя е ратифицирана от над 140 държави.

 

Като водеща здравна агенция СЗО събира и информация за всички рискови фактори, свързани със заболяването. Данните показват, че не само промишленото замърсяване на въздуха допринася за развиването на болестта, но и битовите източници на аерозоли. Последните включват най-вече отоплителните тела, работещи с твърди горива, които са особено застрашаващи за най-възприемчивите групи – деца и хронично болни. Оказва се, че това също допринася за по-високата болестност и смъртност в по-бедните страни.

 

Световната здравна организация разработва редица проекти в развиващите се страни, целящи понижаване на битовото замърсяване на въздуха и излагането на битови замърсители.