Хълцането представлява вид недоброволни контракции на диафрагмата. Обикновено не е сериозен проблем и преминава от само себе си след известно време. Засяга наравно и двата пола, както и може да се прояви във всички възрасти. В някои ситуации дори бременните жени, които имат по-чести прояви на хълцане, поради обемозаместващото явление в коремната кухина от развиващия се плод, споделят, че понякога дори усещат хълцане и регургитации от плода.

Засега не е установен точен фактор, провокиращ появата на хълцане. Обикновено е свързано с обилен прием на течности, преяждане по празнични трапези и прием на пикантна храна. В други случаи неволевата контракция на диафрагмата може да се свърже с повишено нервно напрежение и стрес. Понякога хълцането може да бъде симптом на остър или хроничен апендицит, както и при някои диабетни кризи.

 

Хълцането представлява повтарящи се съкращения на диафрагмалния мускул, които протичат под неволеви контрол. Обикновено е свързано с внезапно вдишване на голям обем въздух в белите дробове и затваряне на епиглотиса – капачка, намираща се над ларинкса, която не позволява проникване на хранителни частици в трахеята при хранене. Вследствие на затварянето на това капаче и ритмичните контракции на диафрагмата, през гласните връзки излиза струя въздух с особен интензитет, което предизвиква появата на специфичен шум.

Хълцането обикновено е с кратка продължителност и е свързано с прием на обилно количество храна, пикантна храна или спиртни напитки. Понякога продължителността на хълцането може да бъде няколко часа, дни или седмици, което вече е обект на неврологичната терапия, защото най-вероятно се касае за неврологичен дефицит, обхващащ нервите в областта на ларинкса.

Също така продължителното хълцане може да се провокира от директно дразнене на инервиращия апарат на диафрагмата или от директно дразнене на самия мускул на диафрагмата. Често такова дразнене се провокира от активна белодробна пневмония, езофагит, гастро-езофагиална рефлуксна болест, панкреатични нарушения, алкохолизъм и хепатит.

Хълцането може да бъде и симптом с дебют след оперативни интервенции в коремната кухина. В тези условия обикновено е свързано с появата на патологично огнище в областта на диафрагмата или над нейния купол. Често се касае за оперативно усложнение, при което се формира абсцес над диафрагмата или черния дроб.

Обикновено хълцането отшумява от само себе си, но ако неговата продължителност е над нормалното и не се повлиява от прием на малко количество вода или дълбоко вдишване и задържане на обема въздух за десетина секунди, то най-вероятно се касае за персистиращо хълцане, което е алармиращ симптом за някои заболявания.
 


NEWS_MORE_BOX


Обикновено пациентите с неврологичен дефицит, вследствие на исхемични атаки в мозъка или периферията, се повлияват много бързо и значително добре от прием на хлорпромазин. В случаите, когато хълцането е провокирано от рефлукс-езофагит, може да се приемат H2-блокери или блокери на протонната помпа, каквито са фамотидин, ранитидин или омепразол.

Съществуват и някои други методи за овладяване на хълцането като симптом. Това са често масажи, които се прилагат от някои специалисти. Симптомите на неприятното хълцане също така могат да се овладеят чрез прием на някои чайове, каквито са унгарската лайка и лютивата мента. На фармацевтичния пазар съществуват и някои представители на класа хомеопатични терапевтични средства, които могат да овладеят бързо диафрагмалния спазъм.