Всеки от нас неведнъж в живота си се е сблъсквал с досадното хълцане – било то в рамките на минути, а понякога часове. Много често сами намираме причината – като консумацията на студена напитка или твърде пикантна храна, например, но не са малко и случаите, в които не можем да обясним какво го предизвиква.
Хълцането представлява неволево съкращение на диафрагмата, съчетано със затваряне на гласовите връзки в ларинкса, провокирайки специфичния звук. Причината за появата му е дразнене на окончанията на френичния нерв (инервиращ диафрагмата) от различни фактори – механични, химични, температурни и др. Обикновено хълцането е безобидно и бързопреходно, но има случаи в които продължава дни наред без сериозна причина или в резултат на придружаващо заболяване.
Основното дразнене е това на френичния нерв с включените в него сетивни влакна, но и влакна на автономната (вегетативна) нервна система. След като информацията от стимула достигне до централната нервна система на различни нива, рефлексната дъга се затваря по различни пътища – индуцира се съкращение на междуребрените дихателни мускули, на диафрагмата, на мускули на шията, в ларинкса и сфинктерите на хранопровода.
Най-честите причини за хълцане са алиментарни фактори – преяждане, консумация на газирано, люто, студено, употреба на алкохол. Психически стимул също може да го предизвика. Продължителното хълцане не може да се отдаде на подобно въздействие, зад него може да стои и трябва да се изключи заболяване или по-рядко прием на медикамент. Сред причините са метаболитни отклонения като смущения в електролитния баланс (серумен натрий, калий, калций), влошаване на бъбречната функция с покачване на азотните тела – уремия, в някои случаи декомпенсиран диабет и хипегликемия могат да индуцират хълцане, както и нарушения в алкално-киселинното равновесие вследствие придружаващо заболяване.
Възможно е също директно дразнене на споменатите нерви и централната нервна система при механично засягане от тумор, чуждо тяло, травма, оперативна намеса (на коремна, гръдна кухина, но и при интервенции на мозъка), херния на диафрагмата, при възпаление на околните тъкани – перикардити, плеврити, фарингити и ларингити, абсцеси около диафрагмата, панкреатит, заболявания на жлъчните пътища. Медикаменти, при които е описвано хълцане са сънотворни, успокоителни, кортикостероиди и др. Не на последно място причината за продължително хълцане може да бъде и чисто психогенна – при шок, хистерия, психично разстройство, както и да се касае за симулация.
За изясняването причината за хълцането на първо място е необходимо обстойно разглеждане на придружаващи оплаквания, минали и настоящи заболявания, оперативни намеси. Изследването на пълната кръвна картина и ключови биохимични показатели като електролити, кръвна захар, азотни тела, чернодробни, панкреасни ензими в зависимост от анамнестичните данни и находката при прегледа, както и рутинни излседвания като ЕКГ и рентгенова снимка на бял дроб и сърце могат да насочат към диагнозата. Образните методи са незаменимо средство в диагностичния процес. При нужда се преминава и към по-специализирани изследвания, включително лумбална пункция за анализ на спинална течност, ендоскопии и др.
Едни от най-използваните прийоми за стопиране на хълцането са задържане на дишането или дишане в хартиен плик за повишаване насищането на кръвта с СО2, приемането на чаша вода или лъжица оцет или поставянето на малко захар под езика, масажи на задната част на врата и др. В лекарския кабинет могат да се прилагат и други методи като дразнене на фаринкса с шпатула, дразнене на вегетативните нерви с масаж на очните ябълки или сънните артерии (само от лекар), промивка на стомаха и т.н.
При протрахиране на хълцането първо се третира основната причина, а до настъпването на ефект могат да се изпишат и медикаменти като метоклопрамид (влияе на кинетиката на гастро-интестиналния тракт), упоскоителни като хлорпромазин, халоперидол, в някои случаи дори антиконвулсанти – валпроат, фенитоин, карбамазепин. Докладван е добър ефект от мускулни релаксанти, седативи без бензодиазепини, дори психостимуланти като амфетамини, ефедрин и др. До оперативни намеси за блокиране на нерви се прибягва по изключение.
