Хламидиите са интересни малки бактерии. Да, всички бактерии са малки за нашите мащаби, но когато става въпрос за хламидии те са наистина дребни и размерите им напомнят повече за вирус, отколкото за бактерия. Често асоциирани с полово-предавани заболявания, хламидиите са отговорни и за други поражения – на очите и дихателната система...
 

Какво отличава хламидиите от останалите бактерии?

Те категорично спадат към бактериите и в това няма спор. Малкият им размер не е достатъчен, че да се причислят към групата на вирусите. Любопитното относно хламидиалните клетки е това, че те са енергийни паразити – подобно на вирусите не разполагат със система за собствено производство на енергия, а използват тази от клетката, в която паразитират. 
 
Жизненият им цикъл също е необичаен – те имат две форми – елементарни и ретикуларни телца. Елементарните телца са тяхната инфекциозна форма – подобно на спорите, те са силно издържливи на неблагоприятни условия. Попаднали в клетката гостоприемник, те се трансформират в ретикуларните телца. Последните са растежната форма на хламидията и едно такова се дели на 100 до 1000 елементарни телца, готови да заразяват съседните клетки.
 
Тези бактерии преимуществено засягат епителните клетки на лигавиците, което определя и заболяванията, които причиняват – конюнктивит, уро-генитални инфекции и пневмония.
 
Болестотворни за човека са 3 вида хламидия – Chlamydia trachomatis – засяга очи, гениталии и бели дробове, а  Chl. psittaci и  Chl. pneumoniae – само белите дробове. Хламидия трахоматис има различни серовари (подвидове), отговорни и за различните заболявания.
 

Трахома 

Това е тежко хронично заболяване, което протича с конюнктивит и кератит (възпаление на роговицата). Понастоящем на глобално ниво хламидията е водеща причина за предотвратима слепота. Предава се от човек на човек, като основен източник са децата между 3- и 10-годишна възраст. Разпространява се за сметка на ниско ниво на личната хигиена, а мухите също имат принос.
 
Еднократното заразяване при децата обикновено преминава като остър конюнктивит. Слепотата се среща главно при възрастните пациенти. Смята се, че отговорни за нея са честите реинфекции с причинителя. Заболяването започва незабелязано и почти без оплаквания. Поразяването на конюнктивата се изразява в появата на фоликули (жълтеникави дребни зрънца) под горния клепач.
 
С времето повърхността на конюнктивата става все по-неравна, а фоликулите растат, сливат се и се пукат. На тяхно място се появяват цикатрикси (белези). Процесът обхваща и роговицата, която става оточна, появяват се и кръвоносни съдове там (където нормаллно няма такива) и това влошава зрението. 
 
Описаното протича бавно в течение на години и се утежнява допълнително от усложненията:
  • Засягането на очистващите механизми на окото го предразполага към вторични бактериални инфекции;
  • Срастване на лигавицата, покриваща клепача с тази, покриваща очната ябълка (симблефарон);
  • Цикатриксите увреждат космените фоликули на миглите и те може да започнат  да растат навътре или да окапят;
  • Язви по роговицата.
NEWS_MORE_BOX
Лечението е възможно и достъпно – локални капки и мехлеми, евентуално – и системен прием на антибиотици. Индивидуалната употреба на кърпи, възглавници и личната хигиена са достатъчни за предотвратяване на заболяването.
 

Хламидийна пневмония


Chl. Pneumonia предизвиква първична атипична пневмония – от тези, които се наричат придобити в обществото. Засяга основно младите и възрастните, деца – рядко. Повечето инфекции са субклинични – без изява. Ето защо безсимптомните носители са основен резервоар. Това, заедно с дългият инкубационен период – 3 седмици, не позволява на болния да разбере къде се е „сдобил“ със заболяването.
 
Характернo за болестта е бифазното протичане – започва със засягане на горните дихателни пътища (ринит, фарингит, синузит) и след 1 до 4 седмици се развива пневмония. Тя се изявява с кашлица, отделяне на храчки, висока температура и силно общо неразположение.
 
Проучвания сочат, че боледуването от тази пневмония е възможно да се асоциира с развитие на белодробна астма при възрастни.
 
Диагнозата е клинична и лабораторна.
 
Лечението може да се стори като леко предизвикателство за пациента, тъй като хламидията не е първото, за което се мисли. При успешно поставена диагноза, приемът на антибиотици продължава средно 3 седмици до излекуване, но кашлицата може да присъства още дълго време след това.