ХИВ е вирус, който уврежда и отслабва имунната система на тялото, която служи за борба с инфекциите и заболяванията. Наличието на ХИВ излага човек на опасност от други животозастрашаващи инфекции и някои видове рак.

 

Забележителният успех на антивирусната терапия е довел до резултата, че повечето лица с ХИВ вече могат да очакват да живеят дълъг и пълноценен живот. Въпреки това нарастващият брой възрастни хора с ХИВ все още води до изправянето пред редица предизвикателства за тяхното физическо и психическо здраве.


 

През 1995 г., с появата на комбинация от антивирусни лекарства, известни като комбинирана антиретровирусна терапия, е станало възможно намаляването на количеството на вируси в кръвта до неоткриваеми нива. Това е довело до значително по-малък риск от предаване на вируса на други хора. В резултат на ефективността на лечението нарастващ брой хора с ХИВ оцеляват до средна и по-напреднала възраст.

 

Обикновено отнема повече време на възрастен човек, за да бъде диагностициран с инфекцията. През 2015 г. например 50% от хората на възраст 55 години и повече, които са получили диагноза ХИВ, вече са имали инфекцията в продължение на 4,5 години или повече. Това има значение, защото въпреки успеха на антиретровирусната терапия, колкото по-дълго ХИВ не се лекува, толкова по-необратими щети нанася вирусът на тялото - по-специално на имунната система и нервната система.

 

Изследванията показват, че лицата, които получават диагноза по-късно, са изложени на повишен риск да реагират по-зле на антиретровирусната терапия и имат по-лоши резултати по отношение на тяхното цялостно здраве и продължителност на живота. В допълнение, забавянето преди диагностицирането и лечението увеличава вероятността инфекцията да бъде предадена на други хора.

 

На въпроса защо отнема по-дълго време на по-възрастен пациент да бъде диагностициран с ХИВ има няколко възможни отговора. Възрастните лица могат да объркат острите симптоми на ХИВ инфекцията, които се появяват в рамките на 2-4 седмици след излагането на вируса, (и тези на опортюнистичните инфекции, свързани с ХИВ), за заболявания, свързани със стареенето. Освен това е по-малко вероятно специалистите да питат възрастните хора за тяхното сексуално поведение или възможна интравенозна употреба на забранени субстанции. Следователно е по-малко вероятно да ги изследват за ХИВ.

 

От своя страна, възрастните лица е възможно да се притесняват да обсъждат темата за секса със своите лекари. Те може също да са по-малко склонни от по-младите да потърсят помощ или да разкрият своя ХИВ статус, ако го знаят, защото помнят социалната стигма, преобладаваща през 80-те години на миналия век в началото на епидемията.

 

Комбинираната антиретровирусна терапия (CART), която се започва веднага след диагностицирането на инфекцията с ХИВ, може да намали количеството на вируса в кръвта до неоткриваеми нива. Дори когато болестта е добре контролирана обаче, по-възрастните лица, живеещи с ХИВ, са изправени пред редица предизвикателства за тяхното здраве, в допълнение към обичайните ефекти от стареенето. Тези пациенти могат да развият свързани със стареенето заболявания на по-млада възраст от пациентите, които нямат вируса, но също така имат и повишен риск от сърдечносъдови заболявания и деменция.

 

Възрастните лица, живеещи с ХИВ, също имат повишен риск от диабет, остеопороза, слабост и някои видове рак. Освен това е по-вероятно да претърпяват травми при падане. Обичайно е възрастните хора с ХИВ да изпитват психични заболявания, особено депресия и пристрастяване, като също така са склонни да бъдат по-изолирани.

 

Референции:
1. National Institute on Aging (NIA). HIV, AIDS, and Older Adults
2. PubMed. Caring for Older Adults with the Human Immunodeficiency Virus
3. Medical News Today. Growing old with HIV: Challenges and opportunities