Хипотиреоидизъм се наблюдава при понижена функция на щитовидната жлеза, когато тя отделя по-ниско от потребностите на организма количество тиреоидни хормони - трийодотиронин (T3) и тироксин (T4). От това се разстройва нормалното протичане на редица процеси в организма, което повлиява метаболизма на организма въобще и дава отражение на общото здраве. Значително се засяга обмяната на мазнините и въглехидратите и способността на организма за терморегулация, повлияват и сърдечната честотата и образуването на белтъци от тялото. Вследствие на метаболитните проблеми се проявяват типичните за хипотиреоидизма симптоми като болки в ставите, инфертилитет, напълняване, сърдечни заболявания.

 

От понижена функция на щитовидната жлеза страдат повече жени, особено на възраст над 55 години.


 

Симптомите на понижена функция на щитовидната жлеза варират и зависят от степента на дефицит на тиреоидни хормони. В повечето случаи хипотиреоидизмът се развива бавно, неусетно, в продължение на години.


Първоначално засегнатият може да се оплаква само от умора и леко покачване на телесното тегло, което голяма част от хората отдават на напредването на възрастта. Постепенно със забавянето на метаболизма се проявяват и други белези като все по-често усещане за изтощеност, зиморничавост, запек, суха кожа, трупане на килограми, подпухналост на лицето, дрезгав глас, мускулна слабост и болка, повишени нива на холестерола, скованост, болка и подуване на ставите, изтъняване на косата, брадикардия, менструалният цикъл става нередовен, появяват се проблеми с паметта, концентрацията, мисленето и склонност към депресия.


При липса на терапия тези симптоми се задълбочават и стават по-очебийни за околните. Щитовидната жлеза се уголемява, като може да се забележи подуване в областта на Адамовата ябълка на шията. Възможно е да се получи понижаване на артериалното налягане, телесната температура, забавяне на дишането, което свидетелства вече за микседем. Той се наблюдава рядко, но може да бъде животозастрашаващ.


Хипотиреоидизмът най-вече се дължи на автоимунно заболяване или терапия, в това число медикаментозно лечение при повишена функция на щитовидната жлеза, лъчева терапия, операция на жлезата, прием на някои лекарства, като съдържащите литий при лечение на психични разстройства.

NEWS_MORE_BOX

 

 

При по-голяма част от пациентите хипотиреоидизмът е вследствие на тиреоидит на Хашимото – автоимунно заболяване, при което имунната система атакува тъкани на щитовидната жлеза като чужди на организма. Предполага се, че прекарана бактериална или вирусна инфекция отключва генетично предразположения организъм към този автоимунен процес, вследствие на което се намалява капацитетът на щитовидната жлеза да отделя хормони.


В много редки случаи хипотиреоидизмът може да се дължи на вродено заболяване на щитовидната жлеза; разстройство на хипофизата, поради което има недостиг на тироидстимулиращия хормон (TSH), най-често заради тумор на тази жлеза в мозъка.


Някои жени развиват хипотиреоидизъм по време на или след бременност, което задължително налага терапия. Нелекуван той може да повиши риска от загуба на бременността, преждевременно раждане или прееклампсия, която е животозастрашаващо състояние за плода и майката. Прееклампсия може да се развие от петия месец на бременността, поради което и стриктно се следят стойностите на кръвно налягане и оточността при бъдещата майка от медицинския екип. Нелекуваната понижената функция на щитовидната жлеза през бременността засяга развитието и интелектуалните способности на бъдещото дете. Процесът би могъл да се отключи и в срок до 6 месеца след раждането при майката.


Приемането на твърде много йод, наравно с йодния дефицит, също може да се окаже причина за развитие на хипотиреоидизъм.


Лечението при понижена щитовидна жлеза е до живот, но то е лесно изпълнимо, сигурно, ефикасно и евтино. Състои се в приемането на синтетичен хормон. Важно е да се установи точната доза от лекарството и се проследяват стойностите на TSH, за да може адекватно да се регулира дозата му.