Хормоните на щитовидната жлеза циркулират в кръвта и регулират функциите на множество клетки, тъкани и органи. Те имат ключово влияние върху сърдечносъдовата система. Щитовидните хормони повишават сърдечната честота, контрактилитета на миокарда, повишават систолната и диастолната функция на сърцето и понижават системното съдово съпротивление. Двата основни хормона на щитовидната жлеза са Т3 - трийодтиронин и Т4- тетрайодтиронин. Те извършват своите биологични функции чрез свързване за специфични рецептори за щитовидните хормони в тъканите.
Счита се, че Т3 е биологично активният хормон, докато Т4 се разглежда като прохормон, който се дейодинира до Т3 в черния дроб, бъбреците и скелетната мускулатура. Нарушенията във функцията на щитовидната жлеза, които водят до хипо- или хипертиреоидизъм, са свързани с повишен сърдечносъдов риск.
Хормоните на щитовидната жлеза имат отношение за метаболизма на липидите. Хипертиреоидизмът – повишената функция на щитовидната жлеза не е фактор, който причинява обостряния в дисрегулацията на липидния метаболизъм и не води до промени в липидния профил. От друга страна се счита, че хипотиреоидизмът – понижената функция на жлезата е свързан с хиперлипидемия – високи стойности на холестерола в кръвта. Наблюдава се двойнствена връзка между хипотиреоидизма и развитието на коронарна болест на сърцето. Понижената функция на щитовидната жлеза влияе върху риска от хипертония и хиперхолестеролемия. Тези две състояния ускоряват развитието на атеросклеротични изменения в коронарните съдове. Освен това, хипотиреоидизмът понижава ефективното набавяне и усвояване на кислорода от сърдечната мускулатура, което е рисков фактор за развитие на сърдечносъдови заболявания.
Ниските нива на хормона Т4 са свързани с повишена концентрация на „лошия“ LDL холестерол и триглециридите. Щитовидните хормони имат ключово значение за благоприятстване на регулацията на функцията и структурата на лявата камера на сърцето при възстановяване след инфаркт. Ето защо при пациенти с понижена функция на щитовидната жлеза е важно да се назначи своевременно и правилно дозирано лечение. Недостигът на хормоните на щитовидната жлеза води до повишен риск от обостряния на сърдечната недостатъчност. Хипотиреоидизмът води до атрофия на сърдечната мускулатура, повишена дилатация на камерите и понижено кръвоснабдяване на миокарда. Ниските серумни концентрации на хормона Т3 са свързани с повишен риск от тежки усложнения и летален изход от сърдечна недостатъчност.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8558494/
