Щитовидната жлеза е подкожен орган, който се намира в предната част на шията. Хормоните ѝ – тироксин и трийодтиронин, повлияват почти всички тъкани в тялото. Те диктуват на клетките как да използват енергията от храната и регулират цялостния метаболизъм на организма.

 

Най-честата причина за хипотиреоидизъм е автоимунното възпаление на щитовидната жлеза (тиреоидит на Хашимото). Той се среща около 7 пъти по-често при жените. В основата му стои дефект в имунния отговор на организма, който разпознава щитовидната жлеза като чуждо тяло и изработва антитела, насочени срещу нея. Те атакуват тъканта й и постепенно я разграждат, което води и до намалената й функция.


 

Други по-често срещани причини за хипофункция на щитовидната жлеза са:

 

  • Йодният дефицит – йодът е незаменим микроелемент, който влиза в състава на тиреоидните хормони. Набавя се единствено чрез храната, като в ендемичните райони с недостатъчност на йод в околната среда, често се среща т.нар. ендемична гуша и хипотиреоидизъм.
  • При облъчване в областта на шията по повод карцином на щитовидната жлеза или други тумори.
  • След операция на щитовидната жлеза по повод възли или Базедова болест.
  • При лечение с някои медикаменти, като амиодарон, литий, интерферон-алфа, интелевкин-2, някои химитерпаевтици за лечение на злокачествени заболявания (тирозин-киназни инхибитори).
  • След раждането в рамките на постпарталния тиреоидит – при него в повечето случаи хипотиреоидизма е преходен и не налага лечение.
  • При заболявания на хипоталамуса и хипофизата, при които може да настъпи недостатъчност на тиреотропин рилийзинг хормона (TRH) и тиреостимулиращия хормон (TSH), които са основните регулатори на функцията на щитовидната жлеза.

Симптомите на хипотиреоидизма са неспецифични и лесно могат да бъдат подминати. Те се дължат на намаленото действие на тиреоидните хормони върху мозъка, сърцето, мускулите, кожата, и съответно забавяне на цялостния метаболизъм. 

 

Най-чести са следните симптоми:

 

  • Умора, загуба на енергия, сънливост;
  • Покачване на тегло;
  • Непоносимост към студено, зиморничавост;
  • Суха кожа, косопад;
  • Нарушения в менструалния цикъл;
  • Намалена концентрация, забравяне;
  • Емоционална лабилност, депресия;
  • Запек;
  • Промяна в гласа;

 

Няма общи показания за скрининг за хипотиреоидизъм. Според американската школа изследване на TSH е необходимо при всички хора над 35 години и на всеки 5 години след това. Особено внимание се обръща на рисковите групи, като:

 

  • Бременни жени;
  • Жени над 60 години;
  • Пациенти с автоимунни заболявания – често се съчетава със захарен диабет тип 1, витилиго, системен лупус, ревматиоден артрит, пернициозна анемия и др.
  • Пациенти с анамнеза за облъчване в областта на шията;

 

Други причини за изследване на щитовидната жлеза са нарушенията в менструалния цикъл, немотивирано напълняване, косопад, лечение с амиодарон, дислипидемия (повишен холестерол), хиперпролактинемия, фамилност за заболявания на щитовидната жлеза.

 

От лабораторните изследвания се препоръчва на първи етап изследване на TSH. При нормални стойности не е необходимо допълнително изследване. При повишен TSH е необходимо изследване на свободен тироксин (FT4), за да потвърди хипотиреоидзма. Уместно е изследване на антителата – микрозомални (antiTPO, MAT) и тиреоглобулинови (antiTG, TAT). Те са необходими за уточняване на причината за хипотиреоидзма.

 

При хипотиреоидизъм могат да настъпят промени и в други лабораторни показатели. Може да се установи анемия (нисък хемоглобин и еритроцити), нисък натрий, повишени чернодробни ензими, повишен холестерол, висока мускулна креатин-фосфокиназа (CPK). Всички тези показатели се нормализират след започване на заместително лечение.

 

Терапията на хипотироидизма се осъщестявава със заместване на липсващите тиреоидни хормони. В повечето случаи се използва тироксин (Л-тироксин, Еутирокс), като лечението е евтино и много ефективно, но налага периодично проследяване, за коригиране дозата на медикамента.

 

Хипотироеидизмът е много често срещан, затова не се колебайте да се консултирате с лекар и да се изследвате и при най-малките съмнения за наличието му. Лечението му може да подобри значително качеството на живот и доброто самочувствие.