Заболяванията на щитовидната жлеза, особено сред жени, са много често срещани. При част от тях се налага оперативно лечение, като възли на щитовидната жлеза, дълголекувана Базедова болест, злокачествени образувания. Всяка операция има както много ползи, така крие и много рискове.

 

Едно от най-сериозните усложнения, което може да настъпи при операции на щитовидната жлеза, е хипопаратиреоидизмът. Тъй като паращитовидните жлези са много малки и обичайно се намират по задната повърхност на щитовидната жлеза, нерядко се отстраняват заедно с нея.


 

В повечето случаи хората имат няколко на брой паращитовидни жлези, така че дори и да се премахне една по грешка, другите поемат нейната функция. Най-често хипопаратиреоидизъм настъпва при тотална тиреоидектомия – когато цялата щитовидна жлеза се премахне, заедно с всички паратиреоидни.

 

Понякога дори и при запазени паращитовидни жлези, може да има преходни симптоми на хипопаратиреоидизъм. Дължат се на следоперативния оток и локални възпалителни реакции, като след възстановяване от операцията, се нормализира и функцията на жлезите.

 

Какви са симптомите на хипопаратиреоидизъм?

Паратхормонът е отговорен за регулацията на калция и фосфора в кръвообращението. Балансът им се поддържа, като се стимулира: ремоделирането на костите и освобождаването на калций от тях; обратното захващане на калций от бъбреците и повишеното отделяне на фосфор с урината; образуването на активен витамин Д, който спомага за усвояване на калций от червата.

 

При липсата на паратхормон, всички тези механизми са нарушени, с резултат намалена концентрация на калций в кръвта, на което се дължат и основните симптоми на заболяването.

 

Скоро след операцията може да се появят:

 

  • Парестезии – усещания за изтръпвания, мравучкане, които се усещат предимно в пръстите на ръцете и краката, и около устата;
  • Отпадналост, тревожност, раздразнение;
  • Припадъци и гърчове (особено при пациенти с епилепсия);
  • Дрезгав глас – поради ларингоспазъм;
  • Бронхоспазъм с кашлица, задух и свиркане;
  • Мускулни схващания – особено характерна е т. нар. акушерска ръка, т.е. схващане на мускулите на дланта и пръстите, които се извиват по специфичен начин и не могат да бъдат раздалечени.

 

Повишената невро-мускулна възбудимост може да се докаже, като се предизвикат следните симптоми:

  • На Хвостек – при леко почукване върху лицевия нерв, точно пред ухото, се предизвиква потръпване на устния ъгъл, като може да се обхване и бузата и клепачите.
  • На Трусо – маншетът за мерене на кръвно налягане се поставя на мишницата и се надува с 20 mmHg над систолата, като тази позиция трябва да се задържи от 3-5 минути. В резултат на намаления кръвоток към ръката, се предизвиква схващане на пръстите като „акушерска ръка“.


Необходимо е да се изследват нивата на калций и фосфор в кръвта. При хипопаратироеидизъм се наблюдава нисък общ и йонизиран калций, при нисък паратхормон и повишен фосфор. Задължително трябва да се изследва и албумин, тъй като ниските му нива водят до намаляване на общия калций. 25-ОН-витамин Д също влиза в панелна с изследвания, за да се изключи неговият дефицит.

 

Лечението на хипопаратиреоидизъм е заместително. Приема се калций през устата (таблетки калциев карбонат), както и активен витамин Д, който спомага за усвояването му в червата. В хода на лечението трябва да се проследяват нивата на калций и фосфор. Цели се общият калций да бъде в долната граница на нормата, както и да няма симптоми на хипопаратиреоидизъм. Особено важно е при тотална тиреоидектомия да се проведе скринингово изследване на калций следоперативно.

 

Хипопаратиреоидизмът е потенциално усложнение при операции на щитовидната жлеза. За щастие, настъпва рядко, особено в ръцете на опитен ендокринен хирург.