Хипопаратиреоидизмът е еднокринно заболяване, характеризиращо се с ниски серумни нива на калция при неадекватно ниски за това нива на паратхормона. Известно е, че основната функция на паратхормона е да поддържа нивата на калция в норма. То е единственото към момента ендокринно състояние, при което не се провежда заместително лечение с липсващия хормон.
 
Хипопаратиреоидизмът е сравнително рядко срещано заболяване. Най-често настъпва след медицински процедури в областта на шията – операции по повод щитовидна, паращитовидна патология с или без лимфна дисекция. За пример – 2-10% от пациентите с тотална тиреоидектомия (често придружена с лимфна дисекция по повод рак на щитовидната жлеза) ще развият хроничен хипопаратиреоидизъм. Рискът за постоперативен хипопаратиреоидизъм зависи от броя съхранени паратиреоидни жлези: 16% при запазени една или две паращитовидни жлези; 6% при запазени три паращитовидни жлези и 2,5% при запазени четири паращитовидни жлези.
 
В много по-редки случаи хипопаратиреоидизмът може да бъде с автоимунна генеза. Най-често е налице мутация в автоимунния регулаторен ген на ендокринната функция (AIRE). Известни са и много други генетични състояния, които могат да предизвикат хипопаратиреоидизъм – част от синдроми (напр. DiGeorge синдром) или като изолирани ендокринопатии.
 
Клиничните прояви на заболяването се разделят на остри и хронични. Острата хипокалциемия се проявява с парестезии, изтръпвания, мравучкания по крайниците (чувство за лазене на мравки), потрепвания на мускулите до тетанични пристъпи, схващане на мускулатураната на ръката по типа на „акушерска ръка”. В тежките случаи може да се изяви ларингоспазъм и/или сърдечни ритъмни нарушения
 
Готовността за тетания се проверява при клиничен преглед с наличието на положителни два теста – симптоми на Хвостек и Трусо. Симтомът на Хвостек се проверява чрез леко почукване с пръст в областта на лицето (пред ухото - мястото, където се локализира клон на н. фациалис). Положителният симптом се проявява със спазъм на лицевата мускулатура от съответната страна. 
 
Симптомът на Трусо е най-чувствителният белег за латентна тетания. След измерване на артериалното налягане с апарат за кръвно се задържа надут балонът 10-15 mmHg над систолната стойност за около 3 мин. При проява на т.нар. „акушерска ръка” тестът се приема за положителен.  
 
Дълготрайният хипопаратиреоидизъм и хроничната хипокалциемия може да доведе до катаракта, калцификати в базалните ганглии на мозъка с последващи психо-неврологични прояви, коремни болки (тетания на чревната мускулатура). Кожата е суха, лющеща се; ноктите чупливи; може да е налице също алопеция. При деца се засягат косният и зъбният растеж.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Диагнозата на хипопаратиреоидизма се поставя при наличието на следната лабораторна констелация от нисък серумен калций, повишени серумни нива на фосфора и понижен или недоловимо нисък паратхормон. Екскрецията на клаций и фосфор с урината са също ниски. Важно е също определянето на магнезиевите нива, защото една хипомагнезиемия би мога да доведе до неадекватна секреция на паратхормон (т.нар. функционален хипопаратиреоидизъм).
 
Лечението на заболяването включва прием на калциеви препарати и активен витамин D. Правени са опити за прилагане на синтетичен паратхормон, но днес той се има предвид единствено при тежки форми, при които не се постига добро повлияване на хипокалциемията на фона с конвенционалната терапия.
 
Предпочитаните калциеви препарати са дъвчащите и ефервесцентните форми на калциев карбонат. За правилното усвояване на калция е необходимо наличието на кисела среда, затова се препоръва приемането му по време на хранене. Дневната заместителна доза на калция бива между 1000-1200 мг. 
 
Предпочита се провеждане на заместително лечение с активната форма на витамин D (1,25-дихидрокси-витамин D). Причината за това е, че при хипопаратиреоидизъм няма достатъчно паратхормон, който да подпомогне метаболизирането в бъбрека на неактивните форми на витамин D. При невъзможност все пак за провеждане на лечение с 1,25-дихидрокси-витамин D се препоръчва прием на високи дози холекалциферол.