Хипокалциемията е резултат от дисбаланс в серумните нива на паратхормон и витамин D, като причините за възникването на тези промени могат да бъдат различни – най-честата е хипопаратиреоидизъмът, който може да бъде ятрогенен (при хирургични интервенции в областта на шията – тиреоидектомия при струми, резекция на паращитовидна тъкан при хиперпаратиреоидизъм и др.), идиопатичен и фамилен хипопаратиреоидизъм. Съществува и т.нар. псевдохипопаратиреоидизъм, при който се отчита нормална секреция на паратхормон, но липса на чувствителност на пост-рецепторен дефект в прицелните тъкани. Нечувствителност на постсинаптично рецецпторно ниво може да възникне и при хронична бъбречна недостатъчност, както и липса на биологично активен витамин D.
Хипокалциемията може да протича остро и хронично. Острата хипокалциемия протича с драматична клинична картина на тетанични гърчове със спонтанна тонична мускулна контракция до опистотонус, камерни тахиаритмии и внезапна сърдечна смърт поради удължаване на QT интервала. Проявата на тетаниите често може да съвпадне с друго състояние – бременност, инфекции, лечение с диуретици и др. Готовността за тетания се усеща от болния като парестезии или фасцикулации на отделни мускулни групи, а клинично се доказва със симптомите на Хвостек и Трусо.
Хроничните прояви на хипокалциемията са свързани с развитието на катаракта, невро-психиатрични смущения (депресивност, възбудимост, параноични отклонения, паркинсонизъм, епилептични пристъпи и др.), поради отлагане на калцификати в базалните ганглии. По отношение на сърдечносъдовата система – може да се наблюдава сърдечна недостатъчност, намален контрактилитет, тахиаритмии, удължен QT-интервал. При деца се засяга костното развитие и растеж.
Хипопаратиреоидизмът е с широка етиология, но общото за всички състояния е наличието на понижена секреция на паратхормон, с изключение на т.нар. псевдохипопаратиреоидизъм, който се характеризира с периферна нечувствителност на пост-синаптично рецепторно ниво. Отличаването на първичен хипопаратиреоидизъм от псевдохипопаратиреоидизъм става чрез тестване със синтетичен паратхормон (фосфат-диуретичен тест на Елсуърт-Хауард) – наличието на бурен отговор след приложение на рекомбинантен паратхормон говори в полза на първичен хипопаратиреоидизъм.
Етиологично, към ятрогенните причини, освен хирургичните интервенции при струми и хиперпаратиреоидизъм, радийодлечението и облъчванията в областта на шията, също могат да бъдат причина за развитие на заболяването. Идиопатичният хипопаратиреоидизъм е свързан с комплексни автоимунни и генетични причини, а при фамилните варианти се касае за хипоплазия на паращитовидните жлези, която се изявява още в детска възраст и може да се съчетае и с други автоимунни състояния.
Клиничната картина на хипопаратиреоидизма се изявява основно с картината на остра или хронична хипокалциемия. Лабораторно се характеризира с констелацията от хипокалциемия, хиперфосфатемия и ниски стойности на паратхормона. Уринната калциево-фосфатна екскреция показва хипокалциурия, хипофосфатурия, намален клиърънс и повишена тубулна реабсорбция на фосфати. Необходимо е изясняване и серумните стойности на магнезия, тъй като хипомагнезиемията потиска ПТХ секрецията.
В диференциално диагностичен план – тетаничните пристъпи в условия на нормокалциемия могат да бъдат резултат на хипомагнезиемия (при алкохолици, малабсорбтивни синдроми), хиперкалиемия и др. Важно е уточняването дали се касае за тетания или за хипервентилационен синдром напр. при паник атаки и невротични пациенти. Хипомагнезиемия може да се развие при малабсорбтивен синдром, диабетна кетоацидоза и др. Диференциалната диагноза на хиперфосфатемията включва хронична бъбречна недостатъчност.
Лечението на хипопаратиреоидизма цели корекция на хипокалциемията, а не на паратхормона в един хроничен план. Един грам калций парентерално повишава серумните стойности с 0,5-1 ммол/л, като такова количество калций се съдържа в 100 мл, 10%-ен разтвор на калциев глюконат. Парентералната инфузия става бавно (за 4-8 часа), а при тежка тетания 1-2 ампули могат да се въведат болусно. Необходима е и витамин D субституция. Целевите стойности на серумния калций са между 2,2-2,5 ммол/л. При псевдохипопаратиреоидизъм е необходим контрол и на серумните нива на магнезия, тъй като хипомагнезиемията, която компроментира действието на ПТХ. При първичен хипопаратиреоидизъм проследяването серумните нива на калция първоначално са всяка седмица, а впоследствие ежемесечно.
В заключение, най-честите причини за хипопаратиреоидизъм са ятрогенни или идиопатични като патогномонична е констелацията от хипокалциемия, хиперфосфатурия и понижени стойности на ПТХ, а клиничните прояви включват тетания, тахиаритмии и удължаване на QT.
