Наименованието хипогонадизъм идва от гръцките думи hypos (нисък) и gonas (раждащ). Това е понятие, което описва намалената функция на половите жлези (гонадите). При мъжете това са тестисите, а при жените – яйчниците.


Половите жлези при човека изпълняват двойна функция. От една страна, те произвеждат половите клетки – яйцеклетки и сперматозоиди. От друга – в тях се произвеждат половите хормони, които дирижират процеса на половото развитие и фертилитета.


В тесен смисъл, хипогонадизмът обозначава намалено производство на половите хормони от гонадите.



Тестостеронът е основният полов хормон при мъжете. Под негово действие настъпва натрупване на мускулна и костна маса; поява на лицево и по-обилно телесно окосмяване; спадане на гласа през пубертета. Тестостеронът е отговорен за развитието на простатата и тестисите.


Естрадиолът е основен хормон за женския пол. Естрогените са отговорни за развитието на млечните жлези, матката и вагината. На тях се дължат вторичните полови белези при жените със специфичното преразпределение на мастната тъкан от областта на ханша и бедрата, и по-широкия таз.


При хипогонадизъм нивата на половите хормони са ниски. Според степента на развитие на вторичните полови белези може да се определи кога е настъпил – преди, по време или след пубертета.

 

Отпадането на половата функция преди да настъпи пубертета води до характерно телосложение с евнухоидни пропорции – висок ръст с дълги крайници с къс торс. Половите хормони водят до съзряване на костта и спиране на растежа в края на пубертета. Ако тяхното действие е намалено, костите продължават да растат на дължина, което обяснява и високия ръст.


Момчетата и момичетата имат сходен външен вид с детски черти на лицето. При момчетата не настъпва характерната мутация на гласа и не се появява окосмяване по лицето и тялото. Тестисите остават малки и плътни. При момичетата не настъпва развитие на млечните жлези и матката. Невро-психичното развитие също е забавено, с инфантилно поведение.


При хипогонадизма, настъпил след завършването на пубертета, вторичните полови белези са запазени, но половата функция отпада. При жените има нарушения в менструацията и овулацията. Мъжете имат оплаквания от намалено либидо, еректилна дисфункция, нарушения в сперматогенезата. В резултат настъпва инфертилитет и при двата пола.


Понятието хипогонадизъм описва множество нарушения, които имат сходен резултат. Подлежащите причини са многобройни. Класификацията на хипогонадизма се прави спрямо нивото на засягане на половата функция, както и според времето на настъпване.


Половата функция се определя от оста хипоталамус – хипофиза – полови жлези. Засягането на една от тези жлези, води до хипогонадизъм. Така според нивото на засягане хипогонадизмът се дели на:

  • Първичен – при първично засягане на тестисите и яйчниците. В този случаи нивата на тестостерон и естрадиол са ниски, а хипоталамусът и хипофизата реагират с повишено отделя на гонадотропни хормони – лутейнизиращ хормон (ЛХ) и фоликулостимулиращ хормон (ФСХ). От там идва и другото наименование на това състояние – хипергонадотропен хипогонадизъм;
  • Вторичният и третичният хипогонадизъм се дължат на засягане съответно на хипофизата и хипоталамуса. В този случай нивата на гонадотропните хормони са ниски и отпада сигналът към половите жлези за производство на тестостерон и естрогени. Това е хипогонадотропен хипогнадизъм.

Според времето на настъпване хипогонадизмът може да е:

 

  • Вроден – най-често се дължи на генетични заболявания, протичащи с хипогонадизъм. Към тази група спадат синдромите на Търнър и Клайнфелтър, синдром на Калман и др.;
  • Придобит – в този случай причината за засягане на половата функция е придобита след раждането. Например при:
    • Травми, оперативни интервенции, лъчетерапия в областта на гонадите;
    • Злоупотреба с опиодини наркотици;
    • Предизвикан от анаболни стероиди хипогонадизъм;
    • Травми, тумори и оперативни интервенции в областта на мозъка;
    • Инфекции – заушка, менингит и др.;
    • Хронични заболявания, като захарен диабет, хемохроматоза, онкологични заболявания и др.;
    • Други ендокринни заболявания – акромегалия, хиперпролактинемия, синдром на Кушинг, нарушения във функцията на щитовидната жлеза;
    • При психиатрични заболявания и хранителни разстройства (анорексия);
    • Ниска мастна маса и интензивни физически натоварвания при атлети;

 

Референции:

Gardner DG, Shoback D. eds. Greenspan's Basic & Clinical Endocrinology, 10e. McGraw Hill; 2017. Accessed April 09, 2023.