Всеки здравен работник познава много добре A,B и С на спешната медицина – а именно: А – Airways (дихателни пътища), B – Breathing (дишане) и C – circulation (циркулация). Тоест, ако сме в ситуация с човек, изгубил съзнание, първо, се проверява и осигурява проходимост на дихателните пътища, дишане и циркулация на кръвта в кръвоносната система.


От тази кратка справка логично се стига до извода, че отклоненията в параметрите на циркулацията в малка или по-голяма степен засягат всяка една част от човешкото тяло. Кръвното налягане не е някакво абстрактно понятие, а основна характеристика на циркулацията. Негов израз е силата, с която сърцето изпомпва кръвта в съдовото русло, осигурявайки перфузията през всички органи както и завръщането ѝ обратно в сърцето. Също така, това е и силата, с която кръвта образно казано „удря“ стените на кръвоносните съдове.


Есениалната хипертония е състояние, при което човек има трайно повишени стойности на кръвното налягане. До какви увреди по тялото може да доведе това?



Съдовете страдат

На първо място трайно повишените стойности на кръвното налягане вредят на кръвоносните съдове. Впоследствие, техните нарушения се отразяват и на органите и тъканите, които те обслужват.


Кръвоносният съд е тръбичка, изградена от три слоя – външен, вътрешен (мускулен слой) и вътрешен ендотел – интима. Техните свойства са различни в различните видове кръвоносни съдове – артерии, артериоли, капиляри, венули и вени.


При есенциална хипертония и постоянно „травмиране“ на съдовете се наблюдава разрастване на интимата на артериолите, отлагане на хиалин (плътна маса от вещества) под интимата, хиперплазия и хипертрофия на мускулния слой (расте броят и размерът на гладкомускулните клетки) и пропиване стената на кръвоносния съд от белтъци.


Тези промени водят до намаляване размера на просвета на съда и имат отношение към стабилизирането на артериалната хипертония и поддържането на трайно високо периферно съдово съпротивление.


С напредване на процеса настъпва хиалиноза и фиброза на артериолите – разрастване на плътна съединителна тъкан. Този процес е особено изразен в бъбреците и води до развитие на нефросклроза.


От този процес страдат и малките съдове на ретината. При фундоскопия (преглед на очните дъна) се установява спазъм на артериолите в ретината. Когато се е стигнало до склероза на съдовете артериолите са задебелени, с прищипване на венулите на местата, на които те се кръстосват с артериолите. Това затруднява както снабдяването на чувствителната ретина с кръв, така и оттокът на венозната кръв. Когато се стигне до увреда на ретината – ретинопатия – могат да се наблюдават кръвоизливи по нея и оток на папилата на зрителния нерв.


При артериална хипертония в средните и големите по калибър артерии по-рано и в по-значителна степен се развива атеросклероза. Травмирането на аортата от повишеното артериално налягане може да доведе до некроза на мускулния слой, което е предпоставка за аортна дисекация.


И сърцето е затормозено

В 70% от случаите артериалната хипертония се дължи с превес на повишеното периферно съдово съпротивление, а не на повишени сърдечен дебит и плазмен обем. Това означава, че на сърцето му се налага да работи срещу трайно високо периферно съдово съпротивление.


Да си представим, че когато някой иска да увеичи обема на бицепсите си, той вдига все по-тежки гирички. Е, и сърцето е мускул, но всичко има физиологични граници. Състоянието, при което то действа срещу високо съпротивление, довежда до стрес на лявата камера (тази, която изтласква кръвта към големия кръг на кръвообращението). Този стрес, стимулацията на симпатикуса и генетичното предразположение са моментите, които имат отношение към появата и развитието на левокамерна хипертрофия (увеличаване размера на сърдечния мускул в областта на лявата камера).


При увеличаване обема на мускула се нарушава неговара релаксация по време на диастола, поради което и лявата камера не успява достатъчно добре да се напълни с кръвта, идваща от лявото предсърдие. Увеличението масата на миокарда не води обаче до увеличаване на неговия кръвоток, от където той не получава пропорционално количество кръв и страда от недостиг на кислород – миокардна исхемия.


Промяната в стрктурата на миокарда нарушава фината електрическа система, предаваща импулса за съкращение и може да доведе до камерни аритмии.


В крайна сметка в късните стадии на хипертонията лявата камера вече е толкова увредена от продължителния стрес, че настъпва нейната дилатация (разширение), нарушена помпена функция и повишено налягане в лявото предсърдие, което се предава към белите дробове и може да причини кардиална астма.


Повишеното кръвно налягане може и да ни се струва невидимо и неуловимо, но дълготрайните последствия от него оставят ясни и понякога фатални отпечатъци в тялото.