Приемът на алкохол води до краткотрайно и леко спадане на кръвното, но отключва други неврологични механизми, които довеждат до последващо повишаване на стойностите му. Хроничната злоупотреба може да допринесе за трайно развитие на артериална хипертония.

Как алкохолът води до хипертония?

Основният фактор, отговорен за хипертония при хората, които злоупотребяват с алкохол, е активацията на симпатиковия дял на вегетативната нервна система, който напълно противодейства на вазодилатативния ефект на алкохола. Тази активация се дължи на увеличената продукция на кортикотропин освобождаващ хормон от хипоталамуса. Тази хипотеза е потвърдена от изследвания с едновременно приложение на Дексaметазон, който потиска секрецията на кортокотропин освобождаващия фактор от хипоталамуса.


 

Този хипоталамусен хормон довежда до вторични ефекти – свръх секреция на катехоламини – адреналин и норадреналин, както на ниво централна нервна система, така и в надбъбречните жлези, а също и на кортизол, ангиотензин и алдостерон. Трайно повишената активност на тези хормони се свързва с развитие на артериална хипертония.

 

Допълнително алкохолът има и директен ефект върху гладкомускулните клетки, изграждащи стените на кръвоносните съдове. Задълбочените изследвания са разкрили, че на ниво клетъчни мембрани алкохолът благоприятства и силно повишава настъпването на калциеви йони в мускулните клетки и води до намаляване на навлизането на магнезиеви йони. Калцият има такава роля в съкращението на мускулните влакна, че довежда до тяхната констрикция (свиване).

 

Сред хората, консумиращи голямо количество алкохол, много често се констатира повишена честота на инсулиновата резистентност, като това състояние стимулира задържането на повече вода и натрий, хипертрофия на мускулния слой на кръвоносните съдове и повишение на плазмените нива на калциевите йони.

 

Не са достатъчно проучванията за връзката между хипертонията и алкохолната абстиненция, която е чест феномен при зависимите пациенти, която би могла да предизвика тежки отклонения в жизнени показатели като артериално налягане и сърдечна честота.

 

В условията на абстинентна криза йонните канали се отварят под влияние на определени невротрансмитери, сред които и аспартат, при което се стимулира деполаризация на невроните и съответно тяхното свръхактивиране. Адренергичната нервна система, толкова силно активирана, води до повишени нивата на катехоламините и кортизола. По този начин при абстинентна криза се наблюдава преходно повишение на артериалното налягане, което може да бъде опасно, особено при хората, които вече са с налична артериална хипертония.

 

Съществува връзка между количеството ежедневен прием на алкохол и нивото на артериалното налягане, но нейният по-ясен характер все още подлежи на обсъждане. Например проучване, водено от Розито и сътрудници имало за обект мъже между 19 и 30 години и консумиращи алкохол по социални поводи. Изследването показало, че след остра консумация на алкохол, тази връзка е двуфазна, с начална фаза на вазодилатация и спад на кръвното налягане и сърдечната честота. Втората фаза е отложена с 12 до 18 часа след консумацията и се проявява с повишение на кръвното налягане.

А какво ще кажем за „френския парадокс“?

В действителност във Франция честотата на коронарната болест е по-ниска от останалите държави, въпреки че хранителните навици и особено приемът на мазнини са същите в сравнение с останалите държави на западна Европа. Смята се, че тази особеност се дължи на традицията да се пие червено вино.

 

Установено е, че този навик води до повишение на високоплътностния липопротеин – HDL холестерол, считан за „добрия“ холестерол. Той има протективна функция срещу образуване на атеросклеротични плаки. Допълнително веществата в качественото червено вино имат антиоксадантни свойства. Установено е, че оксидираните липиди, особено фосфолипиди, са в основата на заформянето на атеросклеротичните плаки. Инвитро изследвания показват, че флаваноиди с произход от червеното вино потискат оксидацията на „лошия“ холестерол. Средиземноморската диета включва не само умерена консумация на червено вино, но също и повече консумация на плодове и зеленчуци, богати на флаваноиди и това има допълнителна защитна роля. Този начин на хранене е свързан с по-голям прием на линоленова киселина, която има защитна роля по отношение на агрегацията на тромбоцитите.

 

Библиография:

NorstromT, Ramstedt M. Mortality and population drinking :A review of the literature. Drug Alcohol Rev 2005;

Tomson J,Yh Lip G.Alcohol and hypertension:An old relationship revisited.Alcohol and Alcoholism 2005

Rosito GA, Fuchs FD, Duncan BB. Dose-Dependent biphasic effect of ethanol on 24-h blood pressure in normotensive subjects. Am J Hypertens 1999