Хипертоничната криза е клиничен синдром на рязко и често внезапно покачване стойностите на артериалното налягане над обчайните поддържани стойности за съответния пациент. Обикновено стойности над 200-220 за систолно и 100-120 за диастолно се приемат за патологични. И все пак невинаги стойностите трябва да са толкова високи, за да се появят олакванияу пациента. Често те се появяват и при по-ниски, но субективно високи за пациента. Най-важната черта на кризата е, че може да бъде съпроводена със симптоматика вследствие нарушаване на хемодинамиката на жизнено важни органи - сърце, мозък, бъбрек.

1. Кога може да възникне криза?

Хипертоничната криза възниква най-често в ранните сутрешни часове – обичайно между 5.00 и 10.00 ч. По-честа е при пациенти, подложени на психоемоционален стрес, след груби диетични грешки, често с прием на солени храни и туршии, свръхконсумация на алкохол. Криза възниква и при самоволно преустановяване на редовния прием на назначената антихипертензивна терапия. Жените боледуват по-често от мъжете. Хипертоничните кризи са по-чести при жени в климакса, както и при възрастни пациенти.


2. По какъв механизъм високото кръвно уврежда органите?

Когато налягането се повиши до критични стойности съдовете в жизненоважни органи се контрахират (свиват) изключително много. Заради отделените съдосвиващи субстанции обвивката на съда (ендотела) се уврежда и органите започват да страдат още повече от намалената доставка на кръв до тях. Тогава започват проявите на това злокачествено покачване на кръвното налягане. Клиниката на хипертоничната криза е израз на това страдание на органите. 

 

NEWS_MORE_BOX

3. Как да разпознаем високото кръвно?

Най-честите белези подсказващи на самия пациент за състоянието са тилното главоболие (главоболие в задната част на главата), световъртежът, задухът и гръдната болка. С голямо значение е появата на неврологичен дефицит. Както посочихме най-засегнати са трите жизненоважни органа.

Най-често страда нервната система с прояви от преходно нарушение на мозъчното кръвообръщение. То се характеризира с неврологична симптоматика, която отшумява за 24 часа или след нормализиране стойностите на артериалното налягане. Първи прояви може да са и мозъчния инсулт или мозъчния кръвоизлив. При криза сърцето страда, което може да се изразява с пристъп на задух и белодробен оток, като краен и най-тежък вариант. Тъй като при екстремно високи стойности на налягането се обременява пълненето на артериите, които хранят сърцето по време на криза може да има преходна исхемия. Нейна изява е гръдната болка. Проява на хипертоничната криза отстрана на бъбрека е острата бъбречна недостатъчност, която се проявява с рязко намаляване количеството на отделената урина.

4. Кои са най-опасните усложнения на хипертоничната криза?

Това са мозъчен инфаркт, белодробен оток, хипертонична енцефалопатия и застойна сърдечна недостатъчност.

5. Какво трябва да бъде поведението при такива пациенти?

Пациенти с хипертонична криза най-често попадат в спешните кабинети. Лечение се започва след оценка и ориентиране за вида и тежестта на острото органно засягане. Необходимо е измерване на стойностите на артериалното наляване едновременно и на двете ръце, снемане на кратки данни за прием на редовна терапия и ориентиране във възможните терапевтични и диетични грешки, които могат да провокират състоянието. Пациентите, при които се открият данни за остра органна увреда по правило се приемат в болница и се осъществява бърз конрол на налягането. При болни с предимно мозъчна симптоматика артериалното налягане не следва да бъде снижавано до нормални стойности. Бързото му снижаване до нива недостатъчни за мозъчната, бъбречната и/или коронарната перфузия могат да затруднят също храненето на тези органи. Като правило налягането следва да не бъде снижавано с повече от 20% в първия час на лечението. През останалото време следва пълно нормализиране.