Хормоните на щитовидната жлеза имат значително влияние върху сърдечносъдовото здраве. Те изпълняват както директни, така и индиректни ефекти върху симпатикусовата нервна система, периферната циркулация, клетките на сърдечната мускулатура - кардиомиоцити и клетките в стената на кръвоносните съдове. Промените в концентрациите на тези хормони упражняват значително влияние върху кардиометаболитните функции и хемодинамичните системи. Те имат и важно значение за контрола на липидния метаболизъм и влияят на нивата на “лошия” LDL и добрия “HDL” холестерол.

 

При първичен хипотиреоидизъм се наблюдават високи концентрации на тиреостимулиращия хормон - TSH. Обратно, при първичен хипертиреоидизъм се наблюдават ниски нива на TSH. И двете състояния могат да се срещат в клинична или субклинична форма, в зависимост от това дали са съчетани, или - не с промени във фракцията на свободния тетрайодтиронин - FT4.


 

Артериалната хипертония - високо кръвно налягане е често срещано заболяване в световен мащаб при пациентите над 45-годишна възраст. Причина за промени в кръвното налягане е повишената функция на щитовидната жлеза - хипертиреоидизъм. Рискови фактори за развитие на заболяването могат да бъдат болест на Грейвс, възли на щитовидната жлеза или прекомерен прием на терапевтични средства, съдържащи хормони на щитовидната жлеза. Състоянието води до повишаване на систолното кръвно налягане чрез понижаване на системното съдово съпротивление, повишаване на сърдечната честота и ударния обем. Последствията от хипертиреоидизма за сърдечносъдовото здраве са многостранни. Сред тях водещо значение имат:

  • Предсърдни аритмии и по-конкретно предсърдно мъждене;
  • Белодробна хипертония;
  • Хипертрофия на лявата камера;
  • Сърдечна недостатъчност;

Хипертонията се среща по-често при пациенти с повишена функция на щитовидната жлеза, отколкото при тези със запазено здраве на жлезата. Трийодтиронинът - Т3 е активната форма на хормоните на щитовидната жлеза. Той се произвежда в черния дроб чрез процеси на дейодинизация на хормона Т4 - тетрайодтироксин, който, от своя страна, се синтезира в щитовидната жлеза. Хормонът Т3 влияе на скоростта на базалните метаболитни процеси, увеличава консумацията на кислорода в периферните тъкани, води до повишени метаболитни нужди и увеличава термогенезата в тъканите.

 

При хипертиреоидизъм високите нива на Т3 водят до разширяване на артериолите и понижаване на системното съдово съпротивление. Това, от своя страна, води до повишено отделяне на ренин и абсорбция на натрий, което е причина за увеличаване на обема на кръвта и венозното връщане на кръв към сърцето. Стимулирането на отделянето на еритропоетина също допирнася за покачване на обема на кръвта. Други характерни изменения са ускоряване на сърдечната честота и увеличаване на сърдечното следнатоварване.

 

Референции: