Хиперспленизмът най-често не е самостоятелно заболяване, а присъства като синдром в клиничната картина на други видове патология. Това патологично състояние се характеризира с повишена функция на слезката. В последната нормално се осъществява процес на унищожаване на остарели кръвни клетки.

 

Когато този процес стане твърде интензивен, прогресивото намаляване на броя на червените кръвни клетки клинично се манифестира като анемия, на белите като левкопения, а на тромбоцитите като нарушение в процесите на съсирване на кръвта. Редукцията в концентрацията на кръвните клетки предизвиква компенсаторно разрастване на костния мозък, който нормално ги продуцира.


 

Функционалната увреда на слезката морфологично се проявява чрез нейните уголемени размери (спленомегалия). Такова уголемяване обаче, може и да не се наблюдава.

 

Спленомегалията може да бъде първична или вторична. Първичната се дължи на директно засягане на слезката от патологичен процес. Вторичната е резултат от прогресирането на портална хипертония (повишено налягане в системата на чернодробното кръвообръщение).

 

NEWS_MORE_BOX

 

Примери за първична спленомегалия, клинично проявяваща се с хиперспленен синдром, са засягането на слезката от инфекциозни причинители, левкемични инфилтрати, кисти, амилоидоза и др. През последните години нарастват случаите на пациенти със СПИН и спленомегалия. Друга хронична инфекция с потенциал да предизвика прогресиращо увеличаване на размерите на слезката и хиперспленен синдром е туберкулозата.

 

Хиперспленният синдром може да се прояви както само с анемия, така и с различни комбинации между анемия, левкопения и тромбоцитопения. В случаите на хипеспленизъм терапевтичен ефект има оперативното премахване на слезката (спленектомия).

 

Последната обаче, не е първи метод на избор, поради това, че в повечето случаи спленомегалията се съпътства от други заболявания и състояния. В този ред на мисли, първо трябва да се повлияе първопричината за хиперспленен синдром и след това да се обсъди спленектомия.