Пролактинът е хормон, отделян от аденохипофизата, който участва в продукцията на кърма, имплантацията на ембриона, сексуалната функция, овулацията и др. физиологични процеси.

 

Хиперпролактинемията е синдром на повишение серумните нива на пролактина, което може да бъде резултат както от физиологични, така и от патологични процеси – физиологична хиперпролактинемия се наблюдава при бременност и кърмене (до 300 ng/ml), в резултат на повишението на естрогените, както и при определени необичайни стресови ситуации (физически усилия, хипогликемия, миокарден инфаркт, фебрилитет и др.). Измерване на три базални стойности на пролактин в три отделни сутрини – над 20 ng/ml за жени и над 15 ng/ml за мъже е признак на патологична хиперпролактинемия.


 

Етиологично, най-честата причина за трайна хиперпролактинемия е наличието на автономна секреция от хипофизарен аденом или карцином. Аденомите на хипофизата (пролактиноми) са бенигнени формации с най-голямо значение (около 30% от случаите), като са по-често срещани при женския пол. Пролактиномите представляват 4-5% от интракраниалните тумори и патоморфологично могат да бъдат микроаденоми (до 10 мм) и макроаденоми (над 10 мм).

 

Друга етиологична причина за хиперпролактинемията е нарушението на физиологичнато допаминова инхибиция, която може да бъде резултат от ятрогенни условия (продължителна употреба и приложение на допаминови антагонисти – метоклопрамид, метилдопа, трициклични антидепресанти и др.), или при хипофизарно-хипоталамични лезии (напр. краниофарингеоми и др.).

 

Преодоляването на физиологичната допаминова инхибиция и свръхстимулирането, което може да бъде резултат отново от ятрогенни причини (естроген-заместителна терапия, контрацептиви, опиати и др.) или при първичен хипотиреоидизъм, който се съпровожда със свръхсекреция на TRH (Thyrotropin-releasing hormone), който стимулира секрецията както на TSH, така и на пролактина от аденохипофизата. Свръхстимулиране може да се наблюдава още и при патологично усилени мамилни рефлекси при лезии на нервите на гръдната стена и пътищата на гръбначно-мозъчните нерви.

 

Идиопатична хиперпролактинемия с неясна етиология може да се наблюдава при хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), напреднала хронична чернодробна болест и др.

 

Клинично, хиперпролактинемията се изявява със синдром на хиперпролактинемичен хипогонадизъм и/или в напреднали стадии синдром на повишено интраселарно и интракраниално налягане.

 

Хиперпролактинемичния хипогонадизъм се характеризира при жени с галакторея и аменорея. Под галакторея се разбира продукцията на коластра при жена, която не е бременна към момента или е прекратила кърмене преди повече от шест месеца. При мъже галактореята е винаги патологичен симптом. Гонадната дисфункция при жени включва аменорея, ановулаторни цикли, олигоменорея, стерилитет. При мъже се наблюдава намаление в обема на еякулата, олигозооспермия, азооспермия, импотентност и др. Сексуалната дисфункция и понижение на либидото се проявява и в двата пола. При мъже хиперпролактинемията може да се прояви още с дислипидемия, атеросклероза, гинекомастия и др.; при жени може да се развие хирзутизъм. Психо-емоционални разстройства, тревожност и депресия могат да се наблюдават и у двата пола, както и остеопоротични изменения.

 

 В зависимост от локализацията, посока на инвазия, размери на тумора и др. особености, аденомите могат да до развитието на хронично повишено интраселарно налягане с фронтално или темпорално рецидивиращо хронично главоболие, гадене, повръщане и др. При значителна прогресия на заболяването може да възникне компресионен синдром с нарушения в зрението – рязко влошаване на зрителната острота, стесняване на зрителното поле, оток на папилата, пареза на очедвигателни нерви и др., хипоталамичен синдром с нарушения в апетита и резки колебания в телесното тегло, жажда, сън и др., дори хипофизарна апоплексия с драматична картина на остро повишено интраселарно налягане, което изисква спешна хирургична транссфеноидална декомпресия.

 

За поставянето на диагнозата е необходимо установяване патологично и трайно повишени серумни стойности на пролактин съответни за мъжки и женски пол; провеждане на компютърна томография или магнитно-резонансна томография с цел търсене и установяване пролактином. Радикалното и дефинитивно лечение е транссфеноидалната аденомектомия, което излекува болните в 80% от случаите на микроаденом и значително по-малко (до 40%) при случаи на макроаденоми. При невъзможност за хирургично лечение или рецидив, се преминава към медикаментозна терапия с допаминови агонисти (бромокриптин, каберголин). Важно е допаминовите агонисти да се приемат по време на хранене с цел редукция и предотвратяване на нежелани реакции като гадене, повръщане, ортостатична хипотония и др. Радийодтерапията е значително остарял метод с ниска степен на повлияване на пролактиномите.

 

При микроаденомите прогнозата е благоприятна, а при макроаденомите може да има засягане на трудоспособността и качеството на живот в различна степен.