Синдромът на Кушинг е рядко срещано заболяване, при което се наблюдава ексцесивна секреция на глюкокортикоиди – хиперфунция на надбъбречния кортекс, поради което често се отъждествява с термина хиперкортицизъм. Засягат се предимно жени на възраст между 20 и 40 години, като в детска възраст развитието му е изключително рядко.

 

Надбъбречните жлези са чифтен орган, разположени върху горния полюс на всеки бъбрек. Състоят се от кора (cortex) и сърцевина (medulla). От своя страна, в надбъбречния кортекс се различават три зони, в чиито клетки се произвеждат различни хормони: zona glomerulosa, където се произвеждат минералкортикоиди с основен представител алдостерон; zona fasciculatа, където се образуват глюкокортикоиди, от които най-важно значение има кортизолът; zona reticularis, разположена в близост до медулата, където се произвеждат надбъбречни андрогени. В медулата на надбъбреците се образуват хормоните адреналин и норадреналин.


 

При синдрома на Кушинг се наблюдава повишена секреция на глюкокортикоиди. Основна роля от глюкокортикоидите се пада на кортизола, наричан още хормон на стреса. Той участва в регулацията на въглехидратния, белтъчния и липидния метаболизъм, като има изразен катаболен ефект. Участва в процесите на гликогенолиза и глюконеогенеза в черния дроб, в регулацията на кръвното налягане, имунната защита, издръжливост и др.

 

В регулацията на надбъбречните жлези участват хипоталамуса и хипофизата, като част от оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек. При понижена секреция на глюкокортикоиди на базата на отрицателна обратна връзка се повишава секрецията на кортикотропин-рилизинг хормон (КРХ) от хипоталамуса, който стимулира секрецията на аденокортикотропен хормон (АКТХ) от аденохипофизата. Под действие на аденокортикотропен хормон се стимулира продукцията на кортизол.

 

Синдромът на Кушинг се разделя на два типа: АКТХ – зависим и АКТХ – независим. Прието е с терминът синдром на Кушинг да се означава неговата АКТХ – независима форма. АКТХ – зависимият тип се означава като болест на Кушинг и към него се отнасят:

 

1. Хипофизарен и хипоталамичен синдром – етиологична причина за появата му е най-често хипофизарен аденом. Повишената продукция на аденокортикотропен хормон предизивиква хиперплазия на надбъбречния кортекс и повишена продукция на кортизол;

 

2. Ектопичен АКТХ – синдром - продукция на аденокортикотропен хормон от нехипофизарни тумори като карцином на белия дроб, панкреса и тимуса;

 

3. Ектопичен КРХ – синдром – настъпва двустранна надбъбречнокорова хиперплазия.

 

Причина за развитието на АКТХ – независимият синдром на Кушинг може да бъде ятрогенна – продължителен прием на кортикостероили, като това е най-честият тип АКТХ – независим хиперглюкокортицизъм. Други причини са аденом или карцином на надбъбречните жлези, които произвеждат кортизол и други стероиди, водещи до потискане секрецията на аденокортикотропен хормон; двустранната макро- или микронодуларна хипеплазия.

 

Клинично синдромът на Кушинг се изявява с група от симптоми, които по отделно не биха била специфични, но в комбинация насочват към диагнозата:

 

1. Централно (висцерално, андроиден тип) затлъстяване – повишената продукция на кортизол води до преразпределяне на подкожната мастна тъкан предимно в коремната област, около вътрешните органи. На фона на това висцерално затлъстяване глутеалните мускули атрофират и краката изтъняват. Подкожна мастна тъкан може да се натрупа в областта на брадичката и бузите, което води до развитие на характерен фациес – facies lunata. Натрупването на мастна тъкан в областта на седми шиен прешлен образува характерната мастна гърбица;

 

2. Кожни промени – кожата изтънява, появяват се петехии, типични червено-виолетови стрии, наблюдава се трудно заздравяване на образували се рани. Повишената продукция на аденокортикотропен хормон оказва влияени върху меланоцит-стимулиращия хормон, поради което е възможна хиперпигментация на кожата. Пациентите се оплакват също от стероидно акне, повишено окосмяване и алопеция;

 

3. Симптоми от страна на сърдечносъдовата система – повишената продукция на глюкокортикоиди води до натриева задръжка и пролиферация на гладкомускулни клетки и ендотела на кръвоносните съдове. Резултатът е развитие на ранна атеросклероза и артериална хипертония;

 

4. Симптоми от страна на мускулно-скелетната система – пациентите се оплакват от мускулна слабост, като промените обхващат проксималната мускулатура. Тъй като глюкокортикоидите блокират остеобластите и стимулират действието на остекластите, се развива дифузна остеопороза;

 

5. Нервнопсихични смущения – безсъние (поради повишени нива на кортизол през нощта), депресия, емоционална лабилност, агресия и др.

 

Диагностицирането на синдрома на Кушинг се основава на данни от анамнезата, изследване базалното ниво на кортизол в плазма, слюнчен кортизол, супресионни тестове с дексаметазон. Трябва да бъде изключен ятрогенният хиперглюкокортицизъм. Осъществяват се и тестове за етиологично разграничаване на АКТХ – зависимия синдром на Кушинг от АКТХ – независимия такъв.

 

Лечението зависи от формата на хиперглюкокортицизма. При ятрогенна форма се налага постепенно спиране на екзогенните кортикостероиди или аденокортикотропен хормон. Лечението на АКТХ – зависимия синдром е трансфеноидална аденомектомия, като може да се наложи също двустранна адреналектомия. Поради високия риск от развитие на синдром на Нелсън (прогресивно нарастващ хипофизарен аденом) като усложнение от хирургичната адреналектомия, може да се реализира медикаментозна такава. Едностранна или двустранна адреналектомия се налага и в случаите на АКТХ – независим хиперглюкокортицизъм. При ектопичните АКТХ – синдроми се търси и отстранява източникът на ектопична продукция.