Високите постижения в спорта са свързани с често претоварване, риск от травми и съответно по-дълго време за възстановяване. Това от своя страна налага въвеждане на нови и по-ефективни методи за коригиране на физическото състояние, повишаване на умствената и физическата работоспособност и разширяване на резервните възможности на спортистите. Включват се както фармакологични средства, така и някои нефармакологични прийоми.


След извършване на максимални и субмаксимални физически натоварвания място във възстановителния период открива т. нар. хипербарната оксигенация. Тя представлява метод на лечебно и профилактично действие на кислород, който се подава в барокамера, под налягане, превишаващо атмосферното. Осигурява се бързо ликвидиране на хипоксията (намаленото количество кислород) в организма, в резултат на това се оптимизират биосинтетични, детоксикационни, репаративно-регенерационно и енерготропни процеси в организма.


С помощта на метода се реализира приспособяването на организма към изменената околна среда и в същото време се внася корекция в патогенезата на преумората при спортистите.



Хипоксията се явява едно от важните звена в патологичния процес, обуславящ жизнеспособността на всички тъкани и органи. При това първостепенна задача за организма се явява осигуряването на достатъчно количество кислород до клетките, особено до тези на мозъка. В условия на недостиг на кислород най-вече страда енергетиката на организма.


Увеличеното постъпване на кислород при хипербарната оксигенация води до артериална и венозна хипероксия, която се явява пусков механизъм на следващите процеси в организма. Добре известен и важен е заместителният или противохипоксичният ефект, който обяснява нейното терапевтично действие при различни патологични състояния, съпровождащи се от синдром на обща или локална хипоксия.


Кислородът притежава особено фармакологично въздействие, свързано с адаптационно-метаболитни изменения в тъканите, отразяващи се благоприятно на процесите на тъканното дишане и биоенергетиката на клетките. Включително повишаване на общата резистентност.


Системите в организма преминават на по-ниско и икономично ниво на функциониране – намалява се дихателната и сърдечната честота, намалява се минутният обем на кръвобръщението, в кръвта се понижава съдържанието на еритроцитите и активността на системата за кръвосъсирване, като в същото време количеството на левкоцитите и лимфоцитите се повишава.


Освен това се възстановява функционалното състояние и работоспособността при случаите на хронична умора, пренатоварване, като паралелно с това се повишава толерансът към физически натоварвания с максимална мощност.


Хипербарната оксигенация може успешно да се прилага и при млади спортисти, в периода преди предсезонните тренировки, когато има влошаване на функционалното състояние, както и в случаите на намаляване на физическата работоспособност, следствие провеждането на неадекватно голям обем тренировки.


Курсовете се провеждат в барокамера, оборудвана за подаване на чист кислород под налягане. По време на провеждане на първите 5 сеанса не е препоръчително да се правят натоварващи балнео или други физиотерапевтични процедури, дори те да са предвидени в микроцикъла.


От значение е треньорите и лекарите да не забравят, че по време на пикова спортна форма (оптимално функционално състояние или игрова кондиция) сеансите с оксигенацията оказват най-често негативно влияние, тъй като водят до необходимостта от временна адаптация.


Библиография:
1.    Шопов Н., Хипербарна оксигенация в спортната медицина и практиката, сп. Медицина и спорт, бр 3-4, 2016г.