Терапевтичната мощ на медицината не се изразява единствено в хапчета, сиропи и мехлеми. В днешно време за повечето болестни състояния съществува протокол, който предлага най-подходящите методи за лечение, обещаващи възможно най-доброто възстановяване на болния.


В арсенала на съвременната медицина безспорно незаменимите медикаменти си правят компания с инвазивните хирургични интервенции и с още един, малко позабравен от хорта дял – физикалната медицина и рехабилитацията.


Друга важна особеност на медицината от новото време е стремежът към комплексен подход в лечението и възстановяването на боледуващите, прилагайки било то хирургични, било то медикаментозни или физикални средства, съобразено с хода на болестта и нуждите на пациента.


 

Мястото на хипербарната кислородна терапия в медицината

Стремежът на човека да опитоми нормално намиращи се в природата сили като електричеството, магнитните вълни, водата и други в услуга на лечението не е нищо ново. Развитието на техниката обаче дава нов сериозен тласък в тази посока.


Кислородът като газ е свободно разтворен във въздуха и е нужда номер едно за повечето живи твари на Земята. В този си смисъл подаването му след лишаване от него може да бъде животоспасяващо. Но тук става дума за нещо по-различно – а именно за хипербарни условия или иначе казано – под повишено налягане.


Дълго време кислородотерапията е била препоръчвана за много широка група от болести и състояния, без точно прецизиране на показанията, адекватна научна оценка за ефективността и безпопасността на метода. Поради тази причина този метод до близкото минало е бил относително подценяван и е натрупал сериозно количество медицински скептицизъм.


От известно време обаче са положени усилия в посока този ценен метод да бъде изтупан от калта и издигнат на достойното му място – и този път подкрепен от натрупаните клинично-валидирани данни.


Днес съществува раздел хипебарна медицина и са определени точните индикации и противопоазания за прилагането ѝ:

  • Силни научни доказателства има, че хипебарната кислородна терапия е ефективна като основен способ на лечение при кесонна болест (известна още като декомпресионна или болест на водолазите), артериална газова емболия и тежки отравяния с въглероден оксид и други токсични газове.

Ефективна подпомагаща роля има при превенцията и лечението на остеонекроза поради радиационно облъчване, лечението на рани, включително силно подпомагащо прихващането на кожни присадки при изгаряния и др. травми и газова гангрена (клостридиална инфекция на кожата и мектите тъкани).

  • Силно подкрепящи, но все още недоказателствени факти, са натрупани за помощната роля на терапията при рефрактерен на лечение остеомиелит, радиационна травма, остра травматична исхемия и др.

В хода на клиничните проучвания се трупат все повече данни и показания. Специалистите в областта препоръчват такива сеанси и в случаите на загуба на слуха или шум в ушите през първите 3 месеца от появата им, при гастрит, хепатит, хроничен улцерозен колит, болест на Крон, в процеса на възстановяване след инсулт и асептична некроза на бедрената кост.

 

NEWS_MORE_BOX


Едно от най-честите и тежки усложнения на захарната болест е диабетната микроангиопатия, засягаща стъпалата, бъбреците, ретината и др. органи. Работещите в областта споделят за благоприятното влияние на хипербарната кислородна терапия в тези случаи, докладвайки за огромен процент успеваемост в спасяването на диабетното стъпало от ампутация.

Как работи?

Изредени бяха до тук не малък брой приложения, но важното е, че зад тях стоят донякъде сходни молекулярни и клетъчни механизми на увреда.


Относно едно от най-важните приложения – кесонната болест. Степента на разтваряне на газовете в кръвта зависи от налягането, под което се намира човек. Резки промени в него могат да станат причина за образуването на газови мехурчета вътре в кръвоносните съдове, способни да ги запушат. В тези случаи спешно лечение е хипербарната камера с подаване на 100% кислород. Това позволява бързо разтваряне на азотните мехурчета.


Ключовото в тази терапия е, че кислородът се подава под увеличено налягане, което драстично повишава и парциалното му налягане в тъканите и се повишава капацитетът на кръвта за пренос на кислорода, тъй като е подобрено разтварянето му.


Всичко това има бактерицидно действие, усилва антибиотичния ефект. Води до вазоконстрикция, която намалява отока в подути области, бори се с възпалението, очиствайки кръвта от цитокините.


Терапията може и при голям брой сеанси – 30-40 да подпомогне неоангиогенезата – създаване на нови кръвоносни съдчета в увредени места.


Еднственото абсолютно противопоказание за прилагането ѝ е тензионният пневмоторакс.