Алдостеронът е основният минералкортикоид, синтезиран от zona glomerulosa на надбъбречната кора, който участва в поддържането на натриево-калиевата хомеостаза. Хипералдостеронизмът има широка етиопатогенеза – първичен хипералдостеронизъм (ПХА), идиопатичен (свързан най-често с хиперплазия на надбъбречната кора), глюкокортикоид-зависим хипералдостеронизъм, ектопични карциноми, вторични форми и др.
Първичният хипералдостеронизъм представлява около 65% от случаите на хипералдостеронизъм и е свързан с наличието на микроаденом (до 2 см), който понякога може да бъде изключително трудно визуализиран и открит. Клиничната картина на хипералдостеронизма е свързана с вторична артериална хипертония (около 2% от случаите на артериални хипертонии), с хипернатриемия и хипокалиемия, която може да се задълбочи до хипокалиемичен илеус с гадене, повръщане, коремна болка, които на свой ред задълбочават допълнително хипокалиемията.
Възможно, но рядко е наличието на отоци, за сметка на това характерно е наличието на мускулни крампи, а в тежките форми на хипокалиемия дори парализи, сериозни сърдечни аритмии, рабдомиолиза, дихателна недостатъчност и др. Функционалното изследване показва автономия и липса на супресия. Хипертонията е умерено изразена, не се наблюдават екстремно високи стойности на артериалното налягане. При хиперплазията на надбъбречните жлези се наблюдава супресия при функционалното изследване, както и по-леки клинични прояви, поради съхранената чувствителност на кората.
Особена форма на хипералдостеронизъм е синдромът на Bartter, който е свързан в дефект в резорбцията на хлоридните йони в бримката на Хенле, което води до загуба на натриев и калиев хлорид, вторична активация на РААС системата с компенсаторна задръжка на натрий, но със загуба на калий. Клиниката е с изявена хипокалиемия, полицитемия и хипереритропоетинемия. Освен стандартната калий-съхраняваща терапия със спиронолактон, се включват и нестероидни-противовъзпалителни средства (НСПВС) - индометацин 5мг/кг/д; ибупрофен 30 мг/кг/д и др.
При глюкокортикоид-зависимият хипералдостеронизъм, освен спиронолактон, към терапията на пациента се включва и кортикостероидна терапия (дексаметазон 0,5-1 мг) - целта е да се приложи минимална поддържаща доза, поради риска от хиперкортицизъм.
Дефинитивното лечение на хипералдостеронизма е субтоталната, парциална адреналектомия на по-голямата по размери жлеза. В постоперативния период при част от пациентите може да персистира лекостепенна хипертензия. В предоперативния период, както и при иноперабилни пациенти се провежда терапия с калий-съхраняващи диуретици (spironolactone) с цел коригиране хипокалиемията, както и бедна на натрий диета и калий-заместваща терапия.
Лечението се започва в дозов режим 2х12,5-50 мг (таб. 25 мг) с храната, като дозата може да се повиши постепенно до 2х200 мг, като целта на лечението е контрол на артериалното налягане и нормокалиемия, след което се преминава към по-ниска поддържаща доза на лечение. При пациенти с идиопатичен (хиперплазия на надбъбречната кора) хипералдостеронизъм се предпочита консервативният подход в по-ниски дози, поради недобрите резултати от оперативното лечение, което се запазва при медикаментозна резистентност като втори избор.
Поради ефектите на алдостерона за блокиране синтеза на тестостерон и периферните андрогенни ефекти могат да възникнат някои нежелани реакции по време на лечението – понижено или липсващо либидо, гинекомастия, нарушения в менструалния цикъл, дислипидемии, при възникването на които терапията може да бъде субституирана с друг калий-съхраняващ диуретик (triamterene, amiloride).
Около 5% от случаите на артериална хипертония са вторнични, свързани с други подлежащи състояния. Хипералдостеронизмът е едно от заболяванията, които се асоциират с вторична артериална хипертония – за такава можем да мислим при необичайно млади пациенти без придружаващи заболявания, инциденталоми на надбъбречните жлези по повод образни абдоминални изследвания, както и резистентност на хипертонията, въпреки адекватната терапия и дозов режим. Особено характерна находка за хипералдостеронизма е хипокалиемията с хипернатриемия и съответните диселектролитни прояви - мускулни крампи до парализи и гастро-интестинални прояви със (суб)илеус, повръщане, диарии, отоци, аритмии, дихателна недостатъчност и др.
