Химиотерапията е форма на системно лекарствено лечение в медицината. Прилагат се лекарства от разнообразни фармакологични групи, повлияващи ключови процеси в бързоделящите се клетки – туморни и нормални такива. Приложението на химиотерапия е висококвалифицирана медицинска дейност и изисква познаване, както на профила на токсичност на лекарствата, така и очакваните нежелани лекарствени реакции и възможностите те да се предотвратят или намалят.
В зависимост от времето, когато се прилага и целта си, химиотерапията се разделя на неоадювантна, адювантна и лечебна:
- Неоадювантната химиотерапия се прилага преди извършване на оперативна интервенция, целта й е намаляване размерите на първичното туморно огнище и предоставяне на по-големи възможности на хирурзите за извършване на операция в радикален обем.
- Адювантната химиотерапия се нарича още профилактична. Тя намира приложение след извършване на операция в радикален обем, когато в тялото са останали само туморни клетки без те да сформират огнищни лезии, видими на образни изследвания. Целата на адювантната химиотерапия е да намали броя на тези клетки и с това да сведе до минимум риска от рецидив на заболяването.
- Лечебната химиотерапия се провежда в случаите на метастазирало заболяване, когато целта е удължаване на периода без прогресия на болестта и преживяемостта на пациентите. Решението за приложение на лечебна химиотерапия се взима след задълбочена преценка на ползите и възможните вреди, като се съобразява и със състоянието на пациента и придружаващите го заболявания.
Решение за терапевтичния план в онкологията и последователността на лечебните подходи (операция, лъчетерапия, системно лекарствено лечение) се взима на специализирани Общоболнични комисии в комплексните онкологични центрове. Там заседават специалисти от различни области на медицината.
Конкретизиране на системното лекарствено лечение, ритмиката и броя курсове, както и необходимостта от допълнителни хистологични, генетични, образни и контролни изследвания се осъществява на друга специализирана комисия по химиотерапия в същите лечебни заведения. Комисията е съставена от медицински онколози и заседава регулярно, като за всеки пациент се съставя решене в писмен вид.
Прилаганите в химиотерапията цитостатици притежават различен механизъм на действие, ефективност и нежелани лекарствени реакции. Цитостатиците се комбинират в схеми, включително се спазват стандарти за изчисляване на дозата въз основа на биометрични (ръст, тегло, телесна повърхност) и функционални (чернодробна, бъбречна, костномозъчна функция) показатели, както и строги изисквания за продължителността и последователността на отделните инфузии (вливания).
Приложението на химиотерапия е висококвалифицирана медицинска дейност, която се извършва в планов порядък. При приемането на пациенти за курс или вливане се снема анамнеза, извършва се физикален преглед и оценка на лабораторни показатели от лекуващия лекар. Вливането на цитостатици се осъществява под контрол на квалифициран лекуващ екип след премедикация по протокол и под антиеметична защита (лекарства, потискащи гаденето и повръщането).
Най-честите нежелани лекарствени реакции, които се наблюдават в рутинната практика навсякъде по света, са миелосупресия (потискане на костномозъчната функция) по отношение на една, две или и трите кръвни редици, гадене, повръщане, алопеция (опадане на косата), астеноаднамичен синдром (отпадналост) и др. Всяка група цитостатици има и класови ефекти, които влизат в съображение при избора на терапевтична схема при всеки отделен пациент и съпътстващата го коморбидност.
Нежеланите лекарствени реакции се свеждат до минимум след провеждане на премедкация, внимателно преценяване на дозите, активно наблюдене на пациентите по време на болничния престой, проследяване на състоянието им чрез контролни прегледи и постоянна връзка на пациентите с лекуващия ги лекар. Медицинският онколог е задължен да уведомява пациентите за възможните нежелани реакции и за това как те ще бъдат профилактирани или овладяни при поява.
