Времето за хирургично лечение зависи от причината за хилоторакса и общото състояние на пациента. При пациенти с хилоторакс след езофагектомия (резекция на хранопровода) има 50-82% смъртност, ако се лекуват консервативно.

 

Трябва да се изключи злокачествена причина за хилоторакс, тъй като повече от 50% от случаите се дължат на злокачествено заболяване, от което лимфомът е приблизително 75% от случаите, следван от белодробен карцином.



Други условия, които трябва да се вземат предвид при пациенти със съмнение за хилоторакс включват:

  • Синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН);
  • Застойна сърдечна недостатъчност;
  • Ексудативен плеврален излив;
  • Плеврален излив при злокачествено заболяване;
  • Псевдохилоторакс.


Диференциални диагнози:

  • Парапневмонични плеврални изливи и емпиеми;
  • Хемоторакс.


Рентгенологичните находки на гърдите са неспецифични за хилоторакс и не се различават от други причини за плеврален излив. Рентгенографията заедно с други методи за образна диагностика обаче могат да помогнат за изключване на други причини за симптомите на пациента.


Торакоцентезата и анализът на плевралната течност са критерий за установяване на диагноза на хилоторакс. Плевралната пункция (торакоцентеза) представлява минимално инвазивна диагностичена процедура, при която чрез специална игла се прониква през гръдната стена в междуплевралното пространство и се взима част от плевралната течност.


Пациентите с хилоторакс могат да бъдат лекувани с консервативни средства или с оперативно лечение. Някои случаи могат да бъдат подложени и на двата вида лечение, включително лечение на основната причина, намаляване на продуцирането на течността, дрениране, осигуряване на подходяща диета и въвеждане на необходимата респираторна помощ.


Вроденият хилоторакс обикновено включва поддържащо лечение и може да включва дрениране. Нетравматичният хилоторакс може да представлява предизвикателство за лечението поради факта, че мястото, от което се образува течността може да се появи на по-малко предсказуеми места.


Винаги е добре да се обмисли консервативно лечение тъй като руптурата при дуктус торацикус се затваря спонтанно при почти 50% от пациентите. При тези случаи има малко или никакви симптоми и минимална изтичане на течност.


Хирургичното лечение зависи от мястото на нараняване, етиологията на хилоторакса, количеството на събраната млекоподобна плеврална течност. Предоперативно може да се приложи лимфангиография за локализиране на точното място на изтичането на течността.