Под термина хидроцефалия се разбира увеличение на количеството на циркулиращата в мозъчните вентрикули и/или субарахноидното пространство цереброспинална течност, известна още като ликвор. По същество представлява хидродинамично нарушение, като причината за акумулиране на по-голямо количество ликвор може да бъде увеличената му продукция, отклонения в неговата циркулация или нарушение в неговата резорбция. Всяка от тези причини може да доведе до нарушаване на нормалния баланс, който поддържа определено ниво на цереброспиналната течност в мозъка и да доведе до съответната симптоматика.

 

Какви видове хидроцефалия могат да се наблюдават? 


Класификацията на хидроцефалията може да се направи спрямо няколко различни показатели. В зависимост от периода на възникването си бива вродена (дължи се на определени малформации на нервната система) и придобита. Според скоростта на изявата си и разгръщането на клиничната картина се разделя на остра и хронична.

 

Хидроцефалията бива комуницираща, когато няма блок в безпрепятственото отичане на ликвора към субарахноидните пространства. Наблюдава се често след прекаран менингит и се дължи в повечето случаи на нарушение в абсорбцията на ликвора. Некомунициращата хидроцефалия е по-често срещаната форма и най-често се дължи на обструкция и/или задръжка на ликвор във вентрикулната система.

 

Доброкачествена външна хидроцефалия е самоограничаващо се състояние в ранна детска възраст, което настъпва в резултат на недостатъчна абсорбция на ликвор. Обикновено претърпява обратно развитие в рамките на една година.

 

Хидроцефалия с нормално налягане е състояние на неустойчив баланс между ликворната секреция и абсорбция, като при лумбална пункция ликворът не изтича под повишено налягане. Наблюдава се след 60-годишна възраст и се характеризира с триадата: нарушена походка, когнитивни и тазово-резервоарни нарушения. Главоболието не е характерен признак.

 

Доброкачествената интракраниална хипертензия, известна още като идиопатична интракраниална хипертензия или псевдотумор церебри е състояние, характеризиращо се с повишено количество ликвор, причината за което остава все още неизяснена. Обикновено се среща при млади жени с наднормено тегло, с нарушение на менструалния цикъл, приемащи орални контрацептиви, но може да се срещне и при бременни, деца и мъже.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Синдромът на Bickers-Adams е рядко генетично заболяване, което се предава чрез Х-хромозомата. Дължи се на обструкция в ликворната циркулация и се изявява с тежка ментална ретардация и силно прибрани и свити палци.

 

Кои са симптомите на хидроцефалия?

Изявата на заболяването зависи от много фактори – възрастта на пациента, причината и вида на хидроцефалията, мястото на обструкцията, давност и скорост на развитие.

 

Симптоми на вродена хидроцефалия у новородени и кърмачета:

  • Отказ от храна, намалена активност и сънливост, раздразнителност, повръщане;
  • Напрегнати, бомбирани фонтанели, разширени и видими вени по скалпа, който е изтънен и прозрачен;
  • Прогресивно увеличаване на размера на главата, намаляване диспропорционално на лицевия череп и нарушено свързване на сутурите;
  • „Симптом на залязващото слънце” – ретракция на горните клепачи, очните ябълки са обърнати надолу с видими склери над ирисите и невъзможно завъртане на погледа нагоре;
  • Повишен тонус на мускулите в крайниците – постепенно свиване в ръцете и изпъване на краката.

Симптоми на хидроцефалия при по-големи деца и възрастни:

  • Главоболие и повръщане – по-изразени сутрешно време;
  • Замъглено зрение – вследствие развиващия се едем на папилата на зрителния нерв, който впоследствие може да доведе до оптична атрофия;
  • Двойно виждане – дължи се на засягане на шестия черепномозъчен нерв;
  • Изоставане в интелектуалните способности;
  • Нарушение на походката поради повишен мускулен тонус предимно в долните крайници;
  • Нарушение в растежа и половото съзряване. Може да стане причина за поява на обезитас и преждевременен или късен пубертет;
  • Невъзможна задръжка при уриниране – явява се на по-късен етап.

Признаците на хидроцефалия с нормално налягане на ликвора са слените:

  • Нарушена походка – обикновено е първи признак и предхожда другите симптоми с месеци или години;
  • Деменция - изявява се като нарушение в краткосрочната памет, т.е за близки събития или забавяне на мисловния процес, трудности при вземане на решения и загуба на инициативността;
  • Незадръжка на урина – може да се прояви като по-чести, непреодолими, а в някои случаи дори неосъзнати позиви за уриниране;
  • Личностови промени и епилептични припадъци – последните възникват в много малка част от случаите.

 

Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

 

Диагнозата изисква провеждането на невроизобразяване, ликворно изследване и др. методи с цел откриване на подлежащата причина.

 

Лечението е най-вече оперативно посредством прилагането на вентрикуло-перитонеален или друг вид шънт. Медикаментозното лечение е само временно решение в повечето случаи. Идиопатичната интракраниална хипертензия изисква провеждането на периодични отбременителни лумбални пункции и прием на медикаменти, намаляващи секрецията на ликвор.