Хидронефрозата е много неприятно бъбречно заболяване, кеото се развива в резултат на прекомерно раздуване и разширение на бъбречното легенче и неговите чашки. Най-често се развива вследствие на запушване на пътя за отвеждане на урината. Заболяването има много висока прогресия и ако остане нелекувано, то може да доведе до тотална атрофия на засегнатия бъбрек. Обикновено се развива като усложнение на нефролитиаза - камъни в бъбреците и заболяването може да бъде вродено или придобито, съответно първично или вторично - развива се като ко-заболяване на друга болест.
Причините за развитието на първичната вродена хидронефроза трябва да се търсят през ембрионалното развитие на плода. Най-често това са смущения в развитието на бъбрека, допълнителни анатомични съдове, притискащи бъбречно-пикочните проводи, високо разположение на уретера или стеснение в самия уретерен сегмент. Придобитата форма на заболяването - вторична, може да се прояви след усложнение или като ко-заболяване на друга болест. Това са най-често бъбречно-каменната болест, бъбречни неоплазии или тумори в други органи на тялото, фиброза на ретроперитонеалното пространство, както и някои форми на обструкция в съдовете или по хода на пикочопроводната система на бъбреците.
Промененият статус на хормоналната ендоциркулация също често води до развитие на нефроза, защото това води до усилено стягане на мускулните влакна в пикочния мехур и по хода на пикочопроводната система. Други причини за развитието на заболяването могат да бъдат запушвания в долния уринарен тракт вследствие на простатна хиперплазия, неврогенен пикочен мехур или ретенция на урина, включително рефлукс.
Заболяването стартира първоначално с разширение на бъбречното легенче - пиелектазия, което се последва от разширение в бъбречните чашки - хидрокаликоза. В много чести случаи води до усложнение - атрофия на засегнатия бъбрек, поради недостатък в кръвоснабдяването му.
Каква е клиничната картина?
Клиничната картина е много разнообразна. Общо взето тя зависи от това дали заболяването настъпва остро или хронично.
Острата форма на хидронефроза протича с много силна коликообразна болка в поясната област на гърба. Това обикновено се дължи на внезапно запушване на пикочопроводната система от бъбречен конкремент. Може да се съпровожда със симптоми на обща слабост, висока телесна температура, световъртеж, гадене или повръщане. В другия случай, когато състоянието настъпва и се развива хронично, то може да протече с данни за слаба или тъпа болка в поясната област на гърба, която се провокира от частична обструкция на пикочопроводната система, която води до дилатация и локално възпаление в проводната мрежа при мястото на засягане.
Блокирането на уринното оттичане води до инфекция, задръжка на урина, може да причини образуването на нови бъбречни камъни - конкременти, повишена телесна температура, кръв или гной в урината. При тотално запушване, това води до тежка обструктивна бъбречна недостатъчност, което е животозастрашаващо състояние и налага спешно лечение в болнично звено. Симптом и белег за прогресия на последното състояние може да бъде появата на уремична кома.
От лабораторната находка, която служи и като диагностичен маркер, се установява нарушение в бъбречната функция с повишение в нивата на азотните тела урея и креатинин, тежък електролитен дисбаланс с понижено ниво на кръвен натрий и повишено ниво на кръвен калий. Налице може да бъде така наречената хиперхлоремична метаболитна ацидоза.
Лечението на заболяването е предимно оперативно с органосъхраняваща цел. Много важно е да се прецени точно коя методика на съвременната урология и нефрология е подходяща, за да се отпуши обструктивното място и да се предизвика физиологичен дренаж на урината. Лечебните мероприятия се определят според вида на заболяването хидронефроза. При остро настъпили кризи пациентите най-често се лекуват чрез поставяне на нефростомен дрен. От своя страна хроничните обструкции при хидронефроза се лекуват чрез поставяне на стент в уретера или пиелопластика - пластика на бъбречното легенче. Обструктивните полета по хода на долния уретрален тракт се третират чрез поставяне на уретрален катетър и при определяне на заболяването, причинило обструкция - неврогенен пикочен мехур, простатна хиперплазия и други, се назначава лечение на основното заболяване.
