В семейството на херпесните вируси се включват повече от 100 различни типа вируси. Името идва от гръцки – herpes, което означава пълзящ. Разпространени са широко в околната среда, като освен човека се засягат и различни видове животни – маймуни, свине, зайци, птици. Все още се откриват нови видове херпесен вирус.


Семейство Herpesviridae се подразделя на няколко подсемейства – алфа-, бета- и гама-херпесни вируси. От тях най-важни за патологията при човека са обикновените херпесни вируси тип 1 и 2, вирусът на варицела-зостер, цитомегаловируса и Epstein –Bar (причиняващ инфекциозна мононуклеоза).


Характерно за херпесните инфекции е, че е налице първично протичане, след което остава дълго вирусоносителство и склонност за рецидиви.



Най-външната обвивка на вирусите е изградена от ядрен материал на ядрената мембрана на клетката-хазяин. Обикновеният херпесен вирус се дели на два типа – тип 1 и тип 2, които са биологично и серологично свързани, но могат да бъдат диференцирани.


Вирусите са патогенни и за някои животни, като най-чувствителни са белите мишки, зайците и морските свинчета.


Различават се две основни форми на инфекцията – първична (при първа среща с вируса) и вторична (при рецидив). Herpes simplex virus 1 се съхранява в ганглиите на тригеминалния нерв, а тип 2 – в сакралните ганглии.

 

Херпесната инфекция е една от най-разпространените вирусни инфекция. Вирусът се отделя със слюнката и изпражненията. Предаването се осъществява по контактен и въздушно-капков механизъм. Входна врата е повредена лигавица или кожа. Инкубационният период е в рамките на няколко дни до няколко седмици. Новородените до 6 месеца не боледуват, поради предадени трансплацентарно антитела по време на бременността от майката. Но това правило важи само в случаите, в които майката е прекарала инфекцията, следствие на което се образуват и натрупват защитни антитела в кръвта ѝ.

 

Гениталният херпес или тип 2 е една от индикациите за Цезарово сечение. Причината е, че при активна инфекция бебето има пряк контакт с инфектирания родов канал на майката и се заразява директно с вируса. За диагнозата насочва развитие на клинична картина при новороденото след 48-мия час от раждането. От друга страна, вродената херпесна инфекция на плода - заразяването по време на вътреутробното му развитие, може да доведе до тежки последствия. Най-честите са енцефалит, засягане на кожата и очите, а най-тежката форма е дисеминираната, която при неприлагането на лечение завършва с много висок процент смъртност за плода.


По време на заболяването вирусът може да се докаже в кръвта (виремия) и в урината (вирусурия). Изследват се съдържимо от мехурчетата, гърлен секрет, слюнка, кръв, ликвор, секрет от роговица, изпражнения и урина. Везикуларната течност от мехурчетата е изключителна заразна. Засегната кожа е заразна още преди да се образуват мехурчетата, когато засегнатият чувства в съответния участък само смъдене, парене и се отчита само зачервяване и отичане.


За диагноза се използват методите Western blot, ELISA. Везикуларната течност може да се изследва и електронномикроскопски. Методът има важно значение, тъй като вирусът е с характерна морфология и диагнозата се поставя бързо. Специфичността на метода ELISA е висока – около 98%, но чувствителността за доказване на вируси на свежа инфекция е 80%, като намалява ако вече има образувани корички – крусти.


Ваксината е високоимуногенна и се прилага основно на болни с рецидивиращи форми на херпес.