Херпес симплекс енцефалитът представлява остро или подостро развиващо се състояние, включващо изява както на генерализирана, така и на фокална мозъчна дисфункция. Предполага се, че пътят на разпространение на вирусната инфекция е от периферията към мозъчните структури, посредством тригеминалния или олфакторния (обонятелния) нерв.

 

Причинители на херпес симплекс енцефалита могат да бъдат както херпес симплекс вирус тип 1HSV-1, причинител на т.нар. орални лезии или афти, така и херпес симплекс вирус тип 2HSV-2, причинител на т.нар. генитален херпес. Докато HSV-1 по-често е причина за поява на енцефалит в по-късна възраст, HSV-2 се среща по-често в неонатална възраст.


 

Клинична картина

Пациентите с херпес симплекс енцефалит могат да прояват първоначално някои продромални симптоми като физическо неразположение, температура, главоболие и гадене, последвани от остро или подостро развиваща се енцефалопатия, чиято изява включва появата на летаргия с нарушено ниво на съзнанието, обърканост или делир. Не съществуват патогномонични клинични прояви, които да отличат херпес симплекс енцефалита от останалите неврологични разстройства със сходна симптоматика.

 

Най-често съобщаваните симптоми при херпес симплекс енцефалит са:

  • Температура;
  • Главоболие;
  • Психиатрични нарушения;
  • Епилептични припадъци;
  • Повръщане;
  • Слабост в някой от крайниците;
  • Нарушения на паметта.

Най-често документираните отклонения в неврологичния статус включват:

  • Нарушено ниво на съзнание;
  • Температура;
  • Дисфазия – нарушение на говора;
  • Атаксия – нарушена координация;
  • Припадъци – генерализирани и по-рядко фокални;
  • Хемипареза – слабост в крайниците от едната половина на тялото;
  • Дисфункция на някой от краниалните (черепномозъчни) нерви;
  • Нарушение на част от зрителното поле;
  • Оток на парилата на зрителния нерв и др.

Признаците на херпес симплекс енцефалита в неонатална възраст се изявяват в рамките на 6 до 12 дни след раждането и включват повишена сънливост, отказ от сукане, раздразнителност, тремор или припадъци. При разпространение на инфекцията може да са налице и абнормни стойности на покателите за чернодробна функция, както и тромбоцитопения. За разлика от възрастните, в неонатална възраст често са налице и херпетични кожни лезии.

 

Началните прояви на болестта може да са изявени в по-слаба степен или да са атипични при пациенти, които са имунокомпрометирани, например страдащите от ХИВ инфекция или приемащите стероидна терапия.

 

Не съществува ясна причинна или времева връзка между т. нар. периферни лезии (гениталнии или лабиални) и развитието на херпес симпекс енцефалита. Всъщност, много фебрилни състояния могат да предшестват появата например на лабиалния херпес. Липсата на ясна връзка показва, че наличието или липсата на подобни периферни лезии не може нито да служи за потвърждение, нито категорично да изключи диагнозата.

 

Диагноза

Не съществуват категорични клинични данни, които да потвърдят с пълна вероятност диагнозата. Наличието на фокален неврологичен дефицит, изследването на цереброспиналната течност с данни за плеоцитоза, появата на определени отклонения в образните изследвания на главен мозък (чрез скенер или ядрено-магнитен резонанс), както и наличието на отклонения в електроенцефалографията – ЕЕГ, могат да дадат основание за поставяне на съответната диагноза. Пълно потвърждение може да се получи след провеждането на полимеразна-верижна реакция – PCR или мозъчна биопсия.

 

Лечение

Всяко състояние, суспектно за наличието на херпес симплекс енцефалит, в това число най-вече наличието на фебрилна енцефалопатия (нарушено ниво на съзнание, поведенчески промени, придружени от фебрилитет) налага взимането на своевременни терапевтични мерки, в това число прилагане на антивирусна терапия. Прилагат се още противоепилептични средства за профилактика или овладяване на епилептичната активност, противооточна терапия и други симптоматични средства.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Прогноза

Прогнозата е неблагоприятна при късно поставяне на диагнозата и липса на терапия. Възрастта на пациента и неврологичната изява към момента на поставяне на диагнозата е от значение за изхода на заболяването. По-младите пациенти (с изключение на тези в неонатална възраст, където прогнозата не е благоприятна) и по-леката неврологична дисфункция имат по-добра прогноза.

 

Дори и при своевременно започната терапия съществува риск от поява на дълготрайни последици, включващи моторна слабост, епилептични припадъци и промени в менталния статус. Когнитивните промени и паметовите смущения са сравнително често срещани в дългосрочен аспект. Развитието на дълбока венозна тромбоза, декубитални рани от залежаване и аспирационен синдром са другите често срещани усложнения, свързани с продължителното залежаване на пациентите.