Немалка част от хората са заразени с херпесния вирус и знаят колко неприятно е, като им се появи лабиален херпес – херпес на устните. Въпреки че причинява известен дискомфорт и дори болка, той се приема по-скоро за безобиден – след около седмица обикновено вече няма и следа от него и не причинява никакви последствия. И така – до следващия път...


Не чак толкова ласкаво можем да се изкажем за гениталния херпес. Но какво да кажем за херпес.. на окото? И по-конкретно, на така чувствителната роговица.


Роговицата



Тя представлява предната част на слеро-корнеята – най-външната обвивка на очната ябълка – склерата е плътната и бяла „покривка“ на ябълката, а роговицата е тънкият прозрачен филм, покриващ ириса и зеничният отвор.


Роговицата има няколко основни свойства – прозрачност, възможност за пречупване и такава за отражение. Освен, че е механична защита на окото, роговицата още е главен участник и в пречупването на светлинните очи и в този смисъл – в акомодацията и зрението.


На външната поврърхност на роговицата има разположени 5-6 слоя епителни клетки, под тях се намира тънката Бауманова мембрана, а под нея – най-плътния слой на ретината – нейната строма - съставена от равномерно подредени тънки колагенови влакна. Под нея има вътрешна мембрана и вътрешен ендотелен слой. Повърхностният епителен слой е единственият, способен на регенерация.


Херпес-симплекс кератит


Кератит означава възпаление на роговицата. Разгранчават се два основни типа на херпесния кератит – епителна форма (засегнат е само повърхностният епител) и дълбока стромално-ендотелна форма.


Причинява се от вирус – herpes simplex virus – който веднъж попаднал в организма, се “крие“ в нервни ганглии и използва удобните случаи на отслабен имунитет, за да се прояви с възпаление. Той е широко разпространен, като се счита, че близо 85% от възрастното население са вирусоносители, но проявата му е едва у около 10% от населението -  и то в епизоди на намалени съпротивителни сили на организма – при простуда, стрес, менструация и др.


Епителният вид има няколко подразделения – точковиден, звездовиден, дървовиден и кератит тип географска карта. Най-чест от тях е дървовидният тип.

  • Дървовиден херпетичен кератит

Пострадалият пациент се оплаква от сълзене, блефароспазъм (спазъм на клепачите) и болка. Често в началото има значителна инекция (зачервяване), а интересно е, че самата роговица е с намалена чувствителност.

 

NEWS_MORE_BOX


По роговицата се появяват сивкави епителни петънца – това представлява точковидният херпетичен кератит. Както на лабиалния херпес, така и тук се образуват мехурчета, които обаче са едва забележими. По-късно се развиват малки инфилтратчета (набъбвания в епитела), свързани помежду си от сивкави линии (пукнатини в епитела). Те образуват фигури, наподобяващи клонче с пъпки, дало и наименованието – дървовиден кератит.


Лечението се състои в термо-, крио-, механично или лекарствено абразио на съдържащите вируса епителни клетки с отстраняване на повърхностния епителен слой и последващо туширане с йодна тинктура. Към него важна добавка е и локалното приложение на вирусостатик – най-често Acyclovir унгвент за 10-14 дни.


При първа инфекция и правилно проведено лечение изходът обикновено е благоприятен. За съжаление, обаче херпесният кератит има свойството да рецидивира, което неминуемо оставя своите следи по ретината. Допълнително, при непоставена диагноза, може да се извърши терапевтична грешка – назначаване на локални кортикостероиди. Те потискат местния имунитет и водят до наслагване допълнително на бактериална инфекция в областта.

  • Стромално ендотелна форма

Представлява дълбоко засягане на стромата и ендотела на роговицата. Такава инфекция предизвиква бурна имунна реакция от клетъчен тип, поради което се образуват инфилтрати в стромата и имунни преципитати по ендотела (отлагане на различни вещества в отговор на възпалението).


При тези болни оплакванията, освен от светлобоязън и сълзене, се състоят още и от намалено зрение на засегнатото око – поради инфилтратите и преципитатите. Сетивността на роговицата е силно намалена или дори липсва.


При тежки форми лечението може да наложи не само локален, но и системен прием на ацикловир – през устата. Тъй като инфилтратите и преципитатите са отчасти продукт на отговора на имунната ситема към вируса, то към противовирусната терапия може да се прибави и такава, „смекчаваща“ имунния отговор – например кортикостероиди (стига повърхностният епител на роговицата да е съхранен).