Перитонеумът (коремница) е серозна ципа, която покрива коремните органи и ги стабилизира. Той е изграден от два листа – висцерален и париетален.


Херниите се появяват при дефект в целостта на перитонеума, поради различни причини, при което възниква подутина. Издуването може да изчезва в легнало положение или при избутване с ръка, както и да се появява отново при изправено положение или кашляне, кихане. Рискът от хернии се повишава с напредване на възрастта, поради отслабване тонуса на коремната стена. Рискови фактори са също тежките статични физически натоварвания (вдигане на тежки предмети), травми, хирургични интервенции, хронично повишено интраабдоминално налягане (бременност, кашлица, констипация, микционни смущения и др.), тютюнопушене и др. В постоперативния период в следващите 3-6 месеца пациентите трябва да бъдат предпазливи по отношение на физическите натоварвания, тегло и бременност. Макар и рядко се наблюдава вродена слабост на коремната стена.


Според статистиката броят на оперираните хернии в България е около 25 000 годишно, като те представляват 25% от цялата хирургична дейност. Случаите на рецидивиране и усложнения достигат 15%. Според някои данни до 10% от световното население развива някакъв вид херния през живота си.



Съществуват различни видове хернии - ингвинална, умбиликална, феморална, инцизионална, диафрагмални хернии , епигастрална и др. Ингвиналните хернии са резултат от преминаването на органи през canalis inguinalis – теса по-чести при мъже, за разлика от феморалните хернии, които са резултат от преминаване на органи през canalis femoralis, и са по-често срещани при жени.  Умбиликалната херния се развива при дефект в перитонеума около или в пъпа. Най-често срещани са ингвиналните хернии (75% от всички случаи), като съотношението мъже:жени е 7:1.
Инцизионалните хернии (ятрогенни) се наблюдават в постоперативния период при отслабване на коремната стена и невъзможност за правилно възстановяване. Тя се наблюдава при 2-10% от всички коремни хирургични интервенции. Дори при хирургичното ѝ коригиране рецидиви се развиват в 20-45% от случаите.


Симптоматиката в повечето случаи е изключително прикрита – наблюдава се само издуване в областта на херниацията. Във времето дефектът се разраства и херниацията нараства, с което може да се появи болка, засилваща се при физически усилия, кашляне, кихане, ходене и т.н. В комплицирани случаи при „заклещване“ (инкарцерация) на хернията могат да се появят симптоми на исхемия на червото и некроза, илеус и перфорация на червото с последващ перитонит. В някои случаи херниите могат да въвлекат половите жлези и да доведат до стерилитет и/или възпалителни процеси.


Особен тип хернии са диафрагмалните хернии, които се дължат на дефект в диафрагмения мускул. При това най-често стомахът, но също и други коремни органи (част от тънкото черво, дебело черво, а при тежки конгенитални случаи и черен дроб и слезка) попадат в гръдната кухина и притискат белия дроб и сърцето, причинявайки съответната симптоматика. Съществуват различни диафрагмални хернии – хиатална, на Бохдалек, Моргани, евентрации и др. Най-често срещани са хиаталните хернии, които се наблядават основно с напредване на възрастта.

 

Основната симптоматика при хиаталната херния рефлукса. Често тя може да бъде сбъркана със сърдечно или белодробно заболяване. При притискане на сърцето и белия дроб от херниалния сак може да се наблюдават аритмии, задух и др. Открива се чрез рентгеноскопия с бариев контраст или фиброгастроскопия. Лечението може да бъде оперативно или консервативно, симптоматично. Съществуват упражнения за стабилизация на диафрагмата, които в някои случаи могат да подобрят състоянието на пациентите.


Диагнозата се поставя обикновено само при първичен преглед с оглед и палпация. Лечението е само хирургично – с отворена операция или лапароскопски. За стабилизация на коремната стена се поставят хирургични платна, които на позволяват рецидивиране на хернията. В миналото се използваха метални, но поради множеството усложнения се спря употребата им. След тях в употреба навлизат био-хирургичните мрежички, но и те скоро загубват употребата си, поради бързата резорбция. Последните навлизат синтетичните хирургични платна, които се ползват и до ден днешен.

 

Те са химически и биологически инертни. Проблем представлява обаче колонизирането им от бактерии и въвличането им във възпалителни процеси, поради което и те не са перфектни за съвременните стандарти на медицината. Носенето на пристягащи колани, упражнения и други методи не подобряват състоянието на пациента, а само влошават качеството на живот. Добре е при липса на противопоказания операцията да бъде планирана своевременно преди наличието на усложнения.

 

В заключение, херниите са патологични състояния свързани с дефекти в перитонеума или диафрагмата, които изискват своевременно оперативна намеса преди наличието на усложнения.