Хепатоцелуларният карцином е най-честата форма на първичен рак на черния дроб при възрастните и е най-честата причина за смърт при пациенти с цироза. Най-често хепатоцелуларният карцином се развива от хронично чернодробно заболяване, което е причинено от различни рискови фактори.


Хепатоцелуларният карцином до голяма степен е асоцииран с хронични инфекции с хепатит В и С (HBV и HCV). Хроничните инфекции на черния дроб, заедно с други свързани рискови фактори, включително коинфекция с хепатит D (заразяване едновременно с HDV и HBV), консумация на алкохол, пушене на цигари, могат да предразположат към по-висок риск от рак на черния дроб.


Пациентите с хронично възпаление на черния дроб, което може да е предизвикано от различни причинители и пациентите с криптогенна цироза (при която причината не е известна) имат повишен риск от хепатоцелуларен карцином.


 

Влиянието на околната среда и експозицията на токсини също допринасят за развитието на хепатоцелуларен карцином. Злоупотребата с етанол, както и метаболитният синдром водят до трайни увреждания на черния дроб - стеатоза, стеатохепатит, цироза, а накрая до рак на черния дроб.


Употребата на статини (лекарства, понижаващи нивото на холестерол) и консумацията на кафе се смятат за защитни фактори за хепатоцелуларния карцином. Лечението на хроничен хепатит, метаболитен синдром, хемохроматоза и спирането на алкохола, като начини за превенция за развитието на цироза, може да намали шанса за развитието на хепатоцелуларен карцином. Ваксинацията срещу хепатит В и скринингът за хепатит С могат да намалят честотата на хепатоцелуларния карцином в световен мащаб.


Насоките за профилактично изследване на хепатоцелуларен карцином при пациентите с висок риск от развитието на заболяването обикновено включват ултрасонография и изследване на туморен маркер - алфа-фетопротеин (AFP) на всеки 6 до 12 месеца.


Хепатоцелуларният карцином е петото най-често срещано онкологично заболяване, заемащо второ място по смъртност от рак в световен мащаб. Повечето случаи на хепатоцелуларен карцином се дължат на хронични инфекции от В и С хепатитни вирусни. Мъжете имат по-висока честота на развитие на заболяването в сравнение с жените. Смъртността от хепатоцелуларен карцином също е по-голяма за мъжете, отколкото за жените. Хепатоцелуларният карцином често се среща при по-възрастните хора, след дългогодишно хронично чернодробно заболяване.


Повечето от генетични процеси, които инициират развитието на хепатоцелуларния карцином, остават неизвестни. Геномната нестабилност, включително хромозомния или единичен нуклеотиден полиморфизъм (вариация, водеща до единична промяна на база в ДНК), може да бъде факторът на туморогенеза за рака на черния дроб.


По-голямата част от пациентите с хепатоцелуларен карцином често се оплакват от симптоми, свързани с хронично чернодробно заболяване. Пациентите може да усещат дискомфорт в горната част на корема, да имат загуба на тегло, треска, загуба на апетит, бързо засищане, диария и други симптоми.


Всяка остра декомпенсация на черния дроб с развитието на асцит (задържане на течност в корема), хепатална енцефалопатия, жълтеница или хематемеза (повръщане на кръв) трябва да предизвика съмнение за хепатоцелуларен карцином. Пациентите с хепатоцелуларен карцином рядко могат да проявят необичайни симптоми поради представяне на паранеопластичен синдром, които могат да включват хипогликемия (ниско ниво на кръвната захар), еритроцитоза (повишен брой еритроцити), хиперкалциемия (повишено ниво на калций в кръвта) или тежка водниста диария.


Физикалният преглед може да разкрие признаци на цироза или друго хронично чернодробно заболяване, такива призначи може да са - капут медузе (разширени вени около пъпа), хепатомегалия, спленомегалия, асцит, жълтеница.

 

Източници:

National Center for Biotechnology Information