По отношение на хепатит С инфекцията Световната здравна организация си поставя цел до 2030 г. заболяването да бъде елимирано. Под елиминация се разбира достигане на 90% редукция на новите случаи на инфектирани пациенти и 65% намаляване на смъртността при вече заболелите. Към днешна дата 12 страни са на път да се справят с поставената цел – някои, от които са Франция, Австралия, Италия, Япония, Испания, Швейцария и Обединеното кралство. За съжаление нашата страна не попада все още в тази бройка.


За инфекцията с хепатитен С вирус е характерно, че при 15% от преболедувалите тя преминава остро и завършва с оздравяване, а в останалите 85% хронифицира. За хронична форма се приема позитивиране на anti-HCV антитела за повече от 6 месеца.


Към момента разпространението на инфекцията сред българското население е 1,5%. Но е важно да се отбележи, че тук важи познатата диаграма с айсберга, където неговият връх са откритите случаи, но поради непровеждането на скрининг сред населението и в рисковите групи този процент е значително по-голям, тъй като инфекцията може да протича безсимптомно или с нетипична клинична картина.



Важно е да се отбележи също, че острата форма на заболяването е обект на инфекционистите, а хроничната – на гастроентеролозите, към които трябва да бъдат насочвани пациентите. Механизмите за заразяване са основно кръвен и в значително по-ниска степен полов път, за разлика от хепатит В. Те са широко познати, но по-рядко се мисли за заразяване при инхалиране на наркотици, например, тъй като раните, които се образуват при честа употреба по носната лигавица могат да станат входна врата.


Разпространена е възможността за заразяване при татуиране, тъй като боята, която се използва не е за еднократна употреба, вирусът се задържа дълго време в пигмента и по този начин може да бъде заразен следващият за когото се използва боята.


Малко се мисли и за механизма на разпространение при обработката на ноктите по време на маникюр и педикюр. Причината е, че инструментите, които се използват могат да бъдат замърсени с биологични тъкани, които в случай, че са заразени и не се стерилизират до необходимото ниво са възможност за предаване на вируса при обработка на следващия клиент. Друг път на заразяване, който води до разпалени дискусии по форуми е заразяване по време на медицински манипулации и по-конкретно по време на фиброгастроскопия.


След позитивиране на инфекцията с хепатит С се препоръчва изключване на инфекция и с хепатит В, тъй като не са редки случаите на изолиране на двата причинителя при един и същ пациент. За новото лечение се изисква и уточняване на генотипа на вируса, за да може лечебния подход да бъде тясно насочен. Други изследвания, които се провеждат са ултразвук на коремни органи, при нужда фиброгастроскопия, еластография и други.


Продължителността на терапията е различна – обикновено курсовете са в няколко схеми – 8, 12 или 24 седмици.


Какви са необходимите документи и изследвания за издаване на протокол за лечение с новата терапия?


На първо място епикриза от университетски център, където пациентът пролежава, за да се докаже инфекцията. Изследва се броят на вирусните копия, генотипа и еластография. При чернодробна цироза се налага провеждането на фиброгастроскопия. Допълнителни изследвания са anti-HCV, anti-HIV, anti-Hbcor total, HBsAg, TSH, липиден статус, пикочна киселина, CRP, както и електролити - Na, Cl, K.


Крайната точка от новото лечение на инфекцията е при вирусологични изследвания да не бъде открита РНК на вируса в серума. Проби се правят на 12 и 24 седмица след края на терапията, за да се обективизира изчистването на инфекцията.


Библиография:
XI Национална конференция по Превантивна медицина, 6-8 ноевмри, 2019г
.